Прожекциите продължават в София до 24 октомври т.г. Френско-канадският „Ще се видим там горе” е победител в конкурсната програма. Най-силният белетрист на Великобритания Иън Макюън: „Винаги има връщане от сценария към романа.” Панорама „100 години от рождението на Ингмар Бергман”
„Добрата литература произвежда смисъл, който е и основа за добър филм” – тези думи на Жаклин Вагенщайн,  директор на международния кино-литературен фестивал „Синелибри” още на откриването на тазгодишното му издание очевидно са нейно (и не само нейно, разбира се) дълбоко убеждение.  Също и основна движеща сила за красивата внучка на емблематичната фигура на родното кино Анжел (Джеки) Вагенщайн и за нейния малък, но амбициозен, екип  да ни радват вече четвърта поредна година с подбрани с много вкус филми.


Големият британски писател и сценарист Иън Макюън

И наистина „Синелибри” е много ярка изява на неразривната органична връзка между литература и кино и в това се крие неговата сила. Сега, от 10 до 24 октомври в 13 салона в София – от огромната зала 1 на НДК до бутиковите „Евро синема” и „добрата стара Влайкова”,  можем да гледаме 49 филма, които се „въртят” в над 300 прожекции. Те са в огромната си част нови екранизации (от 2017 и 2018 г.) на литературни творби, създадени през различни епохи в различни страни по света. Това е и основната концепция на кино-литературния фестивал,  който тази година акцентира върху любовта във всичките й форми.  За любовта, за която Жаклин Вагенщайн споделя, че „няма значение, дали ще се запази. Важното е, че тя съществува.”  Неслучайно и мотото на „Синелибри- 2018” е ...”Любов между редовете”. Мотото намери и пластичен израз на сцената на зала 1 на НДК при кратката церемония по откриването с модерна хореография на балетен дует.

За втора поредна година фестивалът ни представи и конкурсна програма  - „бутикова” с 9 филма, но много качествени, „превели” отлично силни литературни творби на яркия и многоцветен език на киното.  При това с палитра от жанрове – от криминални драми, като френско-канадския „Ще се видим там горе” и  „Чудноватият дом” по едноименния роман на класичката в жанра Агата Кристи през „Съпругата” – силно въздействащата драма на Мег Уолицър  (за високоталантлива жена,  пожертвала собствената си кариера, за да може нейният съпруг да достигне до Нобелова награда за литература), претворена майсторски на белия екран от шведския режисьор Бьорн Рунге (с Глен Клоуз, Хари Лойд и Кристиан Слейтър в главните роли ) и новата американска версия на  „вечно летящата”  Чехова „Чайка” до музикалния „Джулиет гола” (САЩ) по романа на Ник Хорнби.


Шарлот Генсбур и Пиер Нине във френския филм „Обещанието на зората”

Международното жури с председател  Мартичка Божилова, утвърдена вече продуцентка с успешната компания „Агитпроп”,  присъди първа награда в конкурса на „Ще се видим там горе”. Този филм, наситен с антивоенен плам, социална критика, но и дълбок хуманизъм, абсолютно заслужава да се ...види!  Вълнуващият киноразказ по отличения с наградата „Гонкур” роман на френския писател  Пиер Льометр проследява съдбата на трима мъже, оцелели все пак в касапницата на Първата световна война и сблъсъка им с не по-малко грубата действителност след нея.  Всичко това е „подправено” с не малка доза напрежение и прословутото фино френско чувство за хумор. „Ще се видим там горе” е носител през 2018 г. на цели пет награди „Сезар” на Френската академия за филмово изкуство, сред които и за най-добър адаптиран сценарий и режисура за Албер Дюпонтел, който впрочем изпълнява и една от трите централни роли.

Радва фактът, че сред отличените на „Синелибри-2018” (на трето място) е и българският „8 минути и 19 секунди”, състоящ се от шест късометражни новели, заснети от 6 режисьори по разкази на нашумелия ни писател Георги Господинов от неговия сборник „И всичко стана луна”.


Иван Бърнев в една ог новелите на българския омнибус „8 минути и 19 секунди”по разкази на Георги Господинов

Извън призьорите остана един забележителен и отново френски филм – „Обещанието на зората”. Дълбоко човечният, проникновен разказ се води от първо лице – на изключителния френски писател от полско-еврейски произход, но роден в Москва през 1914 г.,  Ромен Гари (истинското му име е Ромен Кацев).  Филмът е разтърсваща изповед за дълбоката и всепобеждаваща връзка между свръхамбициозна и готова на всякаква жертва майка и нейния единствен син, натоварен с много очаквания към него. Невероятно е изпълнението на Шарлот Генсбур в ролята на майката. И какво друго би могло да се очаква от дъщерята  на такъв актьорски и певчески дует, като Серж Генсбур и Джейн Биркин. Дъщеря, която на 47 години, има зад гърба си вече 45 филма и пет диска с песни.  

Достоен неин партньор в този филм е Пиер Нине в ролята на младия Ромен. Впрочем бурният житейски път на единствения френски писател,  удостоен два пъти с наградата „Гонкур” за творби под два различни псевдонима,  минава и през ...България.  Ромен Гари е дипломат (съветник в посолството на Франция) в София през първите години след края на Втората световна война. По това време (1946 г.) излиза у нас и първият му роман, преведен на български език – „Европейско възпитание”. 

Богата и най-вече истински качествена е и паралелната (на конкурсната) програма на „Синелибри-2018”: съвременни продукции (13 ленти), сред които е и „Аз съм ти, Адриана” на режисьора Петър Попзлатев по романите на баща и дъщеря Димитър и Теодора Димови, съответно „Роман без заглавие” и „Адриана” с награди „Златна роза” за най-добра женска роля на Жанет Спасова и Ирмена Чичикова, филми за личности, панорама, гала прожекции и др. Панорамата тази година е посветена на 100-годишнината от рождението на „големия швед” Ингмар Бергман. Неговата муза в живота и киното, норвежката актриса Лив Улман е направила изключение да приеме в малката си вила край Осло снимачен екип, при това ...български. Плод на тази среща и нейните спомени от големи роли под режисурата на Бергман и от личния им живот е 50-минутният документален филм на журналиста Георги Тошев и оператора Румен Василев  – „Лив Улман. Къщата на спомените”. Той може да бъде гледан още днес, 17 октомври от 19.30 ч. в Културния център на Софийския университет или на 23 т.м. (вторник) от 19.00 ч. в Културния център G 8 на столичната ул. „Гладстон” № 8.


Сирша Ронан и Били Хауел "На плажа Чезъл" (2017) по едноименния роман на Иън Макюън

И тази година от престижния кино-литературен фестивал не липсват интересни специални гости. Може би най-ярката фигура сред тях е британският писател и автор на филмови сценарии Иън Макюън. Роден през 1948 г., той е безспорно най-силният белетрист на Острова от своето следвоенно поколение. Неслучайно  Макюън е номиниран шест пъти за най-високата литературна награда във Великобритания – „Букър”, която и получава през 1998 г. за романа си  „Амстердам“. Може би още по-голям успех постига любовната история и военен разказ в неговия роман „Изкупление”. Пренесен на екрана и под режисурата (2007 г.) на Джо Райт, този филм, в който блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сърша Ронан в главните роли, получава цели 7 номинации за „Оскар” и грабва една статуетка.

Именно с филм по негов роман и сценарий „На плажа Чезъл”  стартира и тазгодишното издание на „Синелибри”. Приемайки  в зала 1 на НДК едноименната награда „Синелибри” за цялостен принос към изкуството на литературната адаптация на езика на киното, Иън Макюън подчерта още веднъж решаващата роля на литературния първоизточник: „Винаги има връщане от филмовия сценарий към романа. Дори по време на снимачния процес се правят  такива „сверки”. ...Голям плюс за британското кино е, че имаме много силен драматичен театър. Той е източник на прекрасни актьори, а също и на някои режисьори, какъвто е случаят и с Доминик Кук в „На плажа Чезъл”.

Прожекциите на филмите от „Синелибри-2018” продължават в София до 24 октомври вкл. Цените на билетите варират от 8 до 14 лв. и могат да се закупят на касите на Easypay, онлайн на epaygpo.bg или на касите на съответните кина. В Руския културен и информационен център на ул. «Шипка»  пък входът е свободен и за трите филма, включени в поредицата «Безплатно руско кино», а именно за класиките: «Дворянско гнездо», «Жесток романс» и «Таборът  отива към небето».

Автор: Борислав КОСТУРКОВ