На 12 май в Залцбург е починал Борис Рубашкин. Хореографът и изпълнителят на танца "Казачок", с който си спечели световна слава, се е пренесъл в отвъдното в съня си, научи БЛИЦ. Това съобщи единствената му дъщеря Албена, която живее във Виена. Тя се е чула с баща си ден преди това. 

На 17 юни известният артист трябваше да навърши деветдесет години. Той е гастролирал по всички големи оперни театри в Европа и Америка, но стана най-известен с това, че накара целия свят да запее "Калинка", популярни руски романси, казашки песни и да заиграе "Казачок".

Рубашкин има шест златни плочи, издадени в милионни тиражи, един биографичен роман "Спомени", както и високи отличия от българското правителство.

Бащата на Борис, Семьон Чернорубашкин, бяга от СССР през 1919 година. Преди това червените са убили големия му брат и запалили родната му къща. През Турция фамилията пристига в София. Тук белогвардееца се жени за българката Теодора Лилова. Ражда им се син. Кръщават го на цар Борис III.

Момчета отрано проявава артистичните си способности. Танцува превъзходно. Постъпва в професионалния ансабъл на Министерството на вътрешните работи. Вижда бъдещето си на сцената. След нелеп инцидент обаче, получава тежка контузия. Година ходи с патерици. По всичко изглежда, че с танците е свършено. Тогава, по съвет на баща си, заминава за Прага, където започва да учи за инженер. В чехословашката столица бързо възстановава здравето си и отново тръгва по сцените. Инженерната диплома обаче, не предвещава добри дни. Безработен е без средства, а вече има и семейство.

Заедно със съпругата си Блага успяват да се доберат Австрия и забравят да се върнат. Естествено, лепват им клеймото невъзвращенци. За тях вратите на социалистическа България вече са затворени завинаги.

Като всеки емигрант и Борис започва живота си в чужбина от нулата. Работата е тежка, животът мизерен, вади си хляба като хамалин, в сервиз за гуми, където намери.

Веднъж негов приятел, българин, го кани в най-луксозното и скъпо руско заведение във Виена - "Жар-птица". Тук се пие специална  водка и се яде черен хайвер. След четвъртата чаша българинът запява. Борис и смутен, и уплашен. Страхува се, че ще дойде полиция и ще ги арестува за нарушаване на реда. Но, все пак, водката си казва думата. Свитата му емигрантска душа се отпуска и той извисява глас. Звучи "Степка Рязин".

Много скоро обаче, маститият управител на заведението пристига и се надвесва над масата на чужденците. Борис си мисли най-лошото. Но вместо за ги прогони, босът предлага на Чернорубашкин да пее в неговото заведение. Условията, които му предлага са такива, че няма как да откаже.

Това продължава три години, докато идват оперни капацитети, харесват гласа му, пращат го да учи и след време нещастният белогвардейски потомък става елитен баритон и солист на Залцбургската опера.

Танцът "Казачок", на който той е хореограф и изпълнител обаче, се оказва най-бляскавото му хрумване. С него, вече под псевдонима Рубашкин, той гастролира в най-лъскавите локали в Париж, Ривиерата, Америка. Милиони от първите му две плочи с руски казашки песни се продават за часове. Официалната съветска власт обаче, ги забранява.

По неведомни пътища те, все пак, прескачат границите на Русия. Там нелегално се презаписват и още по-тайно се слушат. Въпреки заплахата от тежки наказания.

Наизвестно защо Рубашкин, който никога не е казвал и дума против родината на баща си, е обявен от Москва за враг. Приятели го предупреждават, че пристъпили границите на СССР, го чака каторга. В същото време, благодарение на него, цял свят пее "Калинка", а за Виена се казва, че е дала на света две неща: валсовете на Щраус и "Казачок".

През 1989 година съветската власт вдига забраната. С особено вълнение Рубашкин разказваше за миговете, в които е стъпил за първи път на руска земя. Самолетът кацнал в Москва в четири часа сутринта. Потеглили към хотела, но той помолил, въпреки ранния час, да отидат до "Театъра на естрадата", за да огледа залата и сцената.

Когато наближили мястото, Борис с ужас видял силуетите на зъзнещи хора, разпалили по улицата огньове. Уплашил се и ужасен настоял бързо да обърнат колата и да го отведат в хотела. Домакините обаче, го успокоили. Това не са бездомници и престъпници, казали му, а почитатели,  които чакат да отворят касите и да си купят билети за вашия концерт. После съобщили на всеслушание кой е човекът в автомобила, а множеството изведнъж го понесло на ръце. И това се повтаряло винаги, когато стъпи в Русия.

Борис Рубашкин има два брака. Първият с българката Блага и сключил в София, в присътвието на целия софийски артистичен елит. От него, във Виена, се ражда Албена, полиглот, елитен преводач, желан партньор от престижни ведомства.

От втория си брак, с рускинята Мария, която преди година напусна този свят, певецът няма деца.

Последните години от живота си е сам.

Когато наближава седемдесетте, Рубашкин неочаквано разбира, че има и син. При първата им среща той е на 42. Мариан. Живее в Америка.

Любовта между майката на Мариан, зъболекарка, и Рубашкин пламва, когато двамата са съвсем млади. Година са заедно, красиви и щастливи. Борис обаче, заминава за Чехия и дори не подозира, че неговата изгора носи живот в утробата си. Въпреки огорчението и сама, тя решава да роди детето. Жени се за свой колега и забравя за старата си любов. С  години не чува нищо за него. Чак, когато вижда името му по вестниците, разбира, че е станал голяма звезда. Но това нищо не променя.

Мариан е на дванадесет, когато съпругът на майка му, който той има за свой баща, умира. На 27 години бяга в Америка. Нещата потръгват.  Занимава се с предприемачество, става треньор по ски, обикаля света. Често се връща в България. И винаги чува от майка си едно и също: "Срещни се с Борис Рубашкин. Той обаче, не го прави. Не вижда смисъл, този човек не го интересува. И така до момента, в който, ровейки  някакви документи, вижда, че удостоверението за брак между майка му баща му е издадено четири месеца след неговото раждане. Тогава  настоява да научи истината. Майката му подава някакъв вестник и той вижда лицето си, само че сбръчкано и обрамчено с тънка бяла брада. Тогава всичко му става ясно.

Мариан  търси и намира баща си.  Представя се и му казва, че е негов син. Очаква всякаква реакция. Да го наругае, да го изгони, да отрича. Но това не пречи на решението му, Рубашкин да научи истината. Нищо повече.

За щастие, срещата е спокойна, а разговорът приятелски. ДНК анализите потвърждават 99,96 на сто твърденията на Мариан. В този момент той вече става Рубашкин. Това го прави особено щастлив, защото ще продължи името на прочутия си баща. И занапред, когато вече го няма на този свят.

Исак Гозес