Заедно с йероглифите, обелиските и геометричните фигури, котките заемат ключово място в изкуството на Древен Египет. То отразява уникалния статус, който тези животни са имали в обществото, населявало бреговете на Нил преди хиляди години.
Първоначално котките били опитомени като полезен хищник в борбата с вредителите, но постепенно се превърнали в символ на грижата и божествения произход, пишат от profit.bg



"Трудно е да се твърди категорично каква е била системата от вярвания на древните египтяни, тъй като в периода от над 3000 години, обхващащ тяхната история, много неща са се променяли. Като цяло те не са обожествявали животните, а по-скоро са ги приемали като презентации на различните черти от характера на своите богове", обяснява пред електронното издание History египтологът Джулия Трош от университета в Мисури.

Но независимо от това дали котките са почитани като богове или не, те са били интегрална част от живота на египтяните. А съдейки по мумифицирните им останки в гробниците на владетелите и аристократите, ролята им явно се е запазвала и в отвъдното.

В началото котките започват да живеят заедно с хората от практични съображения. Те получавали подслон и храна, като в замяна на това преследвали мишките в хамбарите и гонели опасните змии и скорпиони от къщите.

На някои от стенописите в гробниците те са изобразени в близост до своите стопани. А египетските гробници представляват нещо като домове за вечността. В тях египтяните изобразявали семействата си, поставяли ценните си вещи и изписвали титлите си. Присъствието на котки в тези храмове е доказателство за това колко важно място са заемали в  тогавашното общество.

В гробницата на Небамун, която се намира в Британския музей, е изобразена котка, която ловува птици, заедно със своя стопанин. Пухкавите хищници присъстват в гробниците не само като изображения. В много от тях са открити техни мумифицирани останки.

Подобно на много други общества, включително и от по-ново време, владетелите на Древен Египет били нещо като "инфлуенсъри", които задавали модните тенденции - от храната, през облеклото до домашните любимци.

И тъй като много от тях отглеждали котки в покоите си, практиката била пренесена и в по-низшите социални слоеве. Членовете на управляващата класа често обличали котките си в златни одежди и им разрешавали да се хранят от собствените им съдове.
По-бедните египтяни не можели да си позволят да позлатяват домашните си любимци в буквалния смисъл на думата, но някои от тях изработвали за тях специални бижута и украшения.

Освен че се справяли с гризачите и влечугите, котките били уважавани от египтяните и заради своята бързина и интелект.
"Богинята Бастет, която е дъщеря на бога на слънцето Ра и Изида, първоначално е изобразявана като лъвица, а по-късно и като домашна котка с малки котенца. В египетската митология тя е считана за покровител на семейството. Секмет пък е лъвицата-воин, която защитава Ра от неговите врагове и от болестите", обяснява Джулия Трош.

Котките често са изобразявани около столовете на жените, което ги свързва с плодовитостта и семейството.

Египтяните вярвали, че техните богове могат да променят формата си и да се превъплъщават в различни животни, включително и в котки. Затова и мумификацията на котките се превърнала в толкова важен ритуал. Всъщност това била цяла индустрия в Древен Египет, където убийството на котка било забранено с изключение на един единствен случай - когато става въпрос за мумификация.

"Котките не са почитани като богове, а по-скоро като форми, които боговете могат да изберат да обитават", обяснява Моник Скидмор, професор по антропология от университета Дийкин.

Присъствието на дребните хищници в изкуството, модата и интериорния дизайн на древните египтяни показва, че те са били нещо като символ и ежедневно напомняне за силата на боговете.