Театралната и филмова актриса Мая Драгоманска навършва 75 години. Тя е родена на 19 април 1948 г. в Перник. През 1971 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ). Още, докато учи, тя е една от най-сниманите актриси.

ИГРАЕ ЗНАКОВИ ТЕАТРАЛНИ РОЛИ

След дипломирането си започва работа в драматичния театър „Николай О. Масалитинов“, в Пловдив, където се изявява още като студентка, съобщава БТА. 

Известна е с превъплъщенията си в ролите на Марийка в „Под игото“ от Иван Вазов, Селимена в „Мизантроп“ от Молиер на режисьора Любен Гройс, Хатиа в „Аз виждам слънцето“ от Нодар Думбадзе на режисьора Пантелей Пантелеев, Валентина във „Валентин и Валентина“, Елисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн на режисьора Иван Добчев. За ролята на Рита Овсянина в „А утрините тук са тихи“ от Борис Василиев на режисьора Пантелей Пантелеев, Мая Драгоманска става лауреат на Димитровския комсомол през 1972 година.

До 1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри! Бонусите са важни!
 

ИКОНАТА

Тя е първи курс студентка, когато през 1968 г. се венчава за актьора Младен Младенов. Двамата се венчават в Копривщица, а сватбеният купон е вдигнат само с парите от стипендиите. Имат дъщеря Мила. При една екскурзия в родопското село Дедево, в порутената му църква Мая и Младен намират икона на Христос. Тя е на нещо като папирус и е залепена на прозореца на храма. Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират.

На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Тогава едва ли подозира, че това ще е толкова скоро. През 1974 г. семейство Младенови се разпада, но двамата запазват добри приятелски отношения до смъртта му през 1986 г. Вторият й съпруг актьорът Таньо Маринов също умира.

ОТНОВО В СОФИЯ

От 1975 г. до 1989 г. Мая Драгоманска играе на сцената на театър „София“. Запомнящи са ролите й на Хермиона в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир на режисьор Любен Гройс, Хаваджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров на режисьор Вили Цанков, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов на режисьора Леон Даниел.

След 1990 г. Мая Драгоманска е била част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“ в София.

РАБОТИ С НАЙ-ДОБРИТЕ В КИНОТО

В киното е работила с едни от най-добрите режисьори. Участвала е във филмите „Началото на една ваканция“ (1966) на режисьора Зако Хеския,“Най-дългата нощ“ (1967) на режисьора Въло Радев, „Небето на Велека“ (1968) на режисьора Едуард Захариев, „Птици и хрътки“ (1969) на режисьора Георги Стоянов, „Петимата от Моби Дик“ (1970) на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Необходимият грешник“ (1971) на режисьора Борислав Шаралиев, „Преброяване на дивите зайци“ (1973) на режисьора Едуард Захариев, „Милост за живите“ (1981) на режисьора Тодор Стоянов.

Актрисата е участвала и в постановки в телевизионния театър.