Много музика, при това “на живо”, популярни песни, динамични танци, но и умни шеги, предизвикващи спонтанен смях, както и остри политически скечове, пораждащи сериозен размисъл, съпътстваха - не, а бяха просто втъкани в церемонията по наградите „Златен кукерикон 2023”.

За седми път Сатиричният театър „Алеко Константинов” присъди и раздаде национални награди за театрални постижения в областта на комедията и сатирата. Името и визията на приза идват от емблемата на любимия театър на столичната улица «Стефан Караджа»– «Кукерчето с камшика», дело на испанския художник Хосе Санча.

Кой е Хосе Санча и връзката му със Сатирата 

Хосе Санча е роден през 1908 г. в семейството на известен испански художник от Малага - родното място и на Пабло Пикасо. Жени се в Москва за българската студентка Анелия, дъщеря на писателя и поета акад. Людмил Стоянов.

През 1947 г. младото семейство идва в София и Хосе Санча работи като художник на редица наши филми: „Септемврийци”, „Празник”, „Точка първа”/първата ни цветна лента/, „Земя”. На кинофестивала в Кан през 1959 г. филмът „Звезди”, копродукция на България и ГДР по сценарий на Анжел /Джеки/ Вагенщайн, режисьор Конрад Волф и художник Хосе Санча е отличен с награда.

Испанецът е сред основателите на Сатиричния театър, прави декорите на неговия първи спектакъл през 1957 г. „Баня” от Вл. Маяковски, а по-късно рисува и знаменитото му лого „Кукерчето с камшика”, което и до ден-днешен стои на всеки плакат, всяка програма или листовка на театъра. Хосе Санча е сценограф и на още редица постановки, вкл. и в Народния театър, илюстрира и много книги.

Церемонията по наградите „Златен кукерикон 2023” бе под надслов „Да живее народът!” и действието почти изключително протичаше на фона на Народното събрание, „гледащо” ни от видеостена.

Но „двигател” на шоуто бе „духът на отрицанието” – гражданинът г-н Долу Дънев, родом от село ….Затлачене, създал движението „България –без народ” и стремящ се да го превърне в …парламентарна партия.

Г-н Дънев / Божидар Мицев/, македонският космонавт и ТВ-репортерката /Рада Кайрякова/. Зад тях е част от групата студенти от НАТФИЗ

Неговото верую :”Има народ - има проблем! Няма народ - няма проблем!” е парафраза на приписвания на тирана Й.В. Сталин израз: „Има човек – има проблем! Няма го човекът –няма го проблемът!”. И г-н Дънев /в отличното изпълнение на младия Божидар Мицев/ с надпис „Революция” на фланелката и очевидно „стигнал дъното”, издигаше лозунги: „Не – на народа!” и „Ние искаме безпроблемно бъдеще!”.

Хапливата ирония на нашия политически живот и сарказъм към разпознаваеми политически лидери бе подсилена и с група /”широка партийна коалиция”/ облечени в официални черни костюми и черни рокли „министри”, водена от „премиер” /в ролята Михаил Сървански/, ръсеща предизборни обещания и откровени глупости в духа на „България – без народ”.

„Министърът на земеделието” споделяше своята мечта „да махнем народа от тази прекрасна земя”. Така доматите и краставиците щели да растат необезпокоявани от никого и ще изградим едно „светло и безпроблемно бъдеще”.

Министрите от широката политическа коалиция „България без народ”

„Министърът на икономиката” чертаеше приказна картина на мощен поток от чуждестранни инвестиции, когато в България няма да има кой да ги контролира, да ги рекетира, да им пречи. Г-жа „Еди коя си”, „министър на туризма”, с нескрит патос предлагаше „изгодни” пътувания до …Дубай и туристически пакети с „екстри”, като среща и вечеря или само среща с Васил Божков и Делян Пеевски.

И тъй като се изтъкна, че България е за книгата на Гинес и по броя на протести и протестчета с… 11 различни протеста за един ден, нямаше как шоуто да мине без колоритна група «роми».

Колоритната „ромска” група, участвала в безброй протести

Те се състезаваха пред интервюиращата ги телевизионна репортерка /в ролята младата и чаровна актриса Рада Кайрякова, известна ни и от ТВ предаването "Комиците и приятели", сериала "Столичани в повече" и др./ да докажат, кой от тях е бил най-активен. Накрая „треснаха” и един кючек, а „малкото ромче” събра овациите на публиката и с буен брейк.

Острата сатира на нашата действителност беше гарнирана и с „дружески шаржове”. Петър Калчев и Георги Спасов направиха знаменити имитации на Тити Папазов и Любен Дилов- син.

Силно емоционалният и често ронещ сълзи баскетболен „спец” /ерго Петър Калчев/, разплакан упорито твърдеше, че „само сълзите биха могли да обединят и засилят българския народ” и даваше пример, че бурният подем на България след Освобождението ни през 1878 г. и особено през ерата на Стамболов /1887-1894 г./ се дължал на …потока сълзи, пролят през петвековното ни османско иго.

Облечен и дегизиран почти 1:1 като известния с говорните си особености и честа смяна на партийната си ориентация Любен Дилов- син, актьорът Георги Спасов призоваваше за премахване на …почти всички съгласни от българската азбука.

„Кукерчето” на Хосе Санча размахваше „камшика” и бичуваше пороците и грешките на политическия ни елит и българското общество през цялата церемония по наградите „Златен кукерикон 2023”. Настроението в Голямата зала „Щастливеца” бе весело и приповдигнато и поради честите музикални интермедии.

Бендът на Сатиричния театър, ръководен от актьора Мартин Каров /автор на музиката или музикалната среда на редица спектакли/ и неговата вокална група, съставени само от актьори стават все по-добри и звучат направо професионално. И сега те ни зарадваха с хитове, каращи зрители в публиката дори да запеят с тях. Особено блестяха със своите вокали Константин Икономов и Явор Борисов и разбира се, Албена Михова.

Споделяйки след спектакъла моите отлични впечатления от музикалните изпълнения с Константин Икономов, той шеговито сподели: „Само да не вземем от много музика да забравим да …играем на сцената.” За да бъде преживяването още по-пълно, а картината още по-пъстра, на сцената се вихреше с младежки жар и вдъхновение танцова група от студенти и студентки в НАТФИЗ, пригласяйки и на песните.

Водещите шоуто Калин Сърменов, преоблечен като баба Калина с огромен бюст и Александра Сърчаджиева – дедо Сашо в мъжки дрехи и с постоянно отлепващи се мустачки, трябваше да следят сценария.

Александра Сърчаджиева /дедо Сашо/ и Калин Сърменов /баба Калина/

Те самите обаче постоянно импровизираха, закачаха се с актьорите и едва се сдържаха да не се смеят на глас при скечовете, а Калин Сърменов припяваше на всяка една песен.

Когато обаче двамата подхванаха еротичен танц- блус и „дедо Сашо” пускаше ръце и силно притискаше два пъти по-високата и „мащабна” исполинка „баба Калина”, ние зрителите вече се заливахме от смях.

Еротичният” блус на дедо Сашо и баба Калина

Автор и режисьор на този тъй забавен, искрящ като шампанско, но и интелигентен спектакъл е директорът на Сатирата от 2017 г. насам Калин Сърменов.

Дори бегъл поглед върху неговата творческа биография веднага би откроил разностранните му дарби – завършил е Художествената гимназия в София, следвал класическа музика в Консерваторията /неговият баща е бил професор по виола/, но се увлякъл по …рок музиката като фронтмен на пънк групи и накрая излязъл с дипломи от НАТФИЗ по кинорежисура и актьорско майсторство.

Затова и не бива да ни изненадва фактът, че напоследък немалко спектакли в така обичаната от българите Сатира са поставени на сцена именно от режисьора Калин Сърменов, а на някои той е и автор.

Що се отнася до самите награди „Златен кукерикон 2023” за театрални постижения в комедията и сатирата, то в петте категории бяха издигнати общо 15 номинации – по три във всеки раздел. Веднага следва да изтъкнем внимателния и широкообхватен поглед на Сатиричния театър /драматург Богдана Костуркова/ към колегите в този жанр от цялата страна. /Б.а.- по регламент самият театър няма право да номинира свои постановки и актьори/.

12 от 15-те номинации бяха за извънстолични театри /най-вече в Бургас, Русе и Стара Загора/, както и за частни трупи, като Театър Бонини на Христо и Светлана Бонин и Театрална къща „Вива Арте”, създадена през 2008 г. от актьора Александър Александров и Татяна Иванова. Недобре и за недостатъчно внимание към сложния жанр на комедията в София говори единствената номинация от столицата – за „Дебело прасе” от американския драматург Нийл Лабот на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев”.

Независимо че именно тя грабна наградата за най-добър спектакъл /режисьор Стайко Мурджев/. „Златния кукерикон” прие младото ръководство на театъра в лицето на неговия директор Михаил Байков и заместник-директора Делян Тодоров, който на фона на всички нарочни в шоуто викове и плакати „Долу!”,”Махнете се! и „Не!” от сцената по време и на наградите , извика :”Горе публиката!”, като най-съществен елемент в театралното изкуство.

Мария Сапунджиева заслужи приза за най-добра женска роля

В благодарствените думи на отличените най-силно впечатление, според мен, направиха Мария Сапунджиева и Нина Димитрова. Приемайки наградата за женска роля – Мери в пиесата „Ревност” от Сам Бобрик в Държавния театър „Адриана Будевска” –Бургас и ТК „Вива Арте”, Мария Сапунджиева я посвети на Велко Кънев.

Нина Димитрова получава наградата на името на Георги Калоянчева от неговия син Ивайло Калоянчев

Именно той – с вълнение в гласа сподели тя – ме „зариби” за комедията и преди 15-ина години ме заведе в Бургас при Борислав Чакринов, директор и режисьор с голям афинитет и обич към този труден жанр, който ми подаде ръка. Ще продължавам да правя смислена комедия, такава каквато правеше и незабравимият Велко – обеща Мария, изказвайки благодарност и на ТК „Вива Арте” за подкрепата.

Наградата „Златен кукерикон” за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев за трите творчески десетилетия на Театър „Кредо”, напълно заслужено бе присъдена на неговата съоснователка и ръководител Нина Димитрова. Приза тя получи от ръцете на сина на легендата, Ивайло Калоянчев, самият той дългогодишен актьор в Сатирата.

Спектакли на основания през 1992 г. от Нина Димитрова и Васил Василев – Зуека Театър „Кредо”, като „Шинел”, „Дневникът на един луд”, „Ревизорът” по Н.В. Гогол и др., се играят десетки сезони поред у нас и в чужбина.

Нямайки собствена сцена, Нина Димитрова благодари на Театър 199 за радушното гостоприемство, което той им е оказал още от времето, когато негов директор беше Валентин Стойчев, за застъпничеството тогава на драматуржката Богдана Костуркова, за неоценимото съдействие и сега от страна на директорката на Театър 199 Анна Монова.

Нямаме много на брой постановки – изтъкна Нина Димитрова-, но правим техни 21 версии на чужди езици и така популяризираме родното ни изкуство по целия свят. Много рядко се случва, за съжаление, в България някой да подкрепи другия. Но ние в лицето на Театър 199 срещнахме такова щастливо изключение.”

Със „Златен кукерикон 2023 бяха отличени също: -----

  • Млада надежда – Илина Илиева за ролята на Пък в „Сън в лятна нощ” от У. Шекспир /ДТ „Гео Милев”-Стара Загора/
  • Мъжка роля – Руслан Мъйнов за „Градска легенда” от Алексей Клас /ДТ „Адриана Будевска”- Бургас/
  • Режисура – Елена Панайотова за постановката й „Сън в лятна нощ” от У. Шекспир / ДТ „Гео Милев”-Стара Загора/

И накрая на това остро политическо кабаре, искрящо тази година наистина като шампанско, наградите все пак трябваше да се „полеят”.

Отличени, номинирани, техни колеги, актьори от Сатирата и приятели на този театър вдигнаха по чаша в същото приповдигнато настроение, каквото бе характерно за целия спектакъл.

Та нали беше и 7 април – рожденият ден на Сатиричния театър! Именно на тази дата през 1957 г. създаденият от големия наш режисьор проф. Стефан Сърчаджиев творчески състав играе първото си представление – „Баня” от Маяковски. И така вече ….66 години!

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Фотоархив на Сатиричния театър, Елена Спасова

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук