Бяхме няколко души, които  разглеждахме изложбата  „Есенни багри” на Стефан Прокопиев в галерия "Икар". Сигурно заради есенното многоцветие  бяхме няколко, а не  както е обичайно в галериите почти никой.

По едно време двама добре облечени господа застанаха пред картината „Дървета в облачна есенна утрин” и единият каза, че ще я купи. Но другият веднага му възрази, че картината  още вчера си я бил избрал.


Дървета в облачна есенна утрин

Ей такова нещо не бях виждала в никоя галерия, а аз често ходя по изложби.  А като знам и колко трудно се продават картини,  реших да видя какво ще стане.

Единият господин започна да брои пари,  но другият му каза, да не се прави на важен, защото той я е капарирал. Не вярвах на очите си, че сред десетки картини двама души се амбицират за една и съща творба.


Есенни пламъци 

„Вижте колко още картини има наоколо”, реших да се обадя сговорчиво, но те ме изгледаха хладно и да не се меся. А като знам каква трудност изпитват галериите, защото хората купуват картина или за подарък при сватба, или за нов дом! Затова и случката в галерия "Икар", сред елегантния интериор на офис център „Платиниум”, силно ме изненада.


Самотни къщи

Галерия "Икар" е  известна с подкрепата си  към  млади творци и ги окриля да творят, като постоянно ги включва в международни изяви. Така например, младият Стефан Прокопиев  е бил представен от галерията на най-голямото арт изложение в Лондон в периода 2018, 2020 г.


А хората ги няма

Не знам вие как бихте  коментирали горната случка? Защо хора с добри материални възможности, високо социално положение рядко се отбиват да гледат изложби, а тук се амбицираха заради... картина.  Не е ли това една нова  парвенющина? Или днес някои хора влизат в действие  единствено когато трябва да докажат своето надмощие с пари и че стоят по-високо от другите.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ