Едва ли има телевизионен зрител над 55, който да не разпознае гласа на Мария Янакиева. Тя прекара пред микрофона повече от 3 десетилетия. Заедно с Мария Тролева, Анахид Тачева, Лили Ванкова, Любинка Няголова, Христина Христова тя се превърна в ярко, разпознаваемо лице от екрана.

Запазила свежестта на гласа, Мария Янакиева и днес гледа ведро на живота.

- Г-жо Янакиева, приятно ли ви е, че хората по улицата ви разпознават?

- Не крия, че това ме ласкае. Доста години минаха, откак не съм на екран, но явно гласът ми се е запазил. Качвам се в трамвая, питам ватманката за някаква улица, а тя, без да се обръща, казва: “А, вие сте говорителката Мария Янакиева”. Много мило, наистина. Докато работех, това не ме учудваше, беше съвсем естествено за мен. Сега ме изненадва и радва.

- Как попаднахте в телевизията?

- Винаги съм била много артистична. В училище преподавателката ми по пеене казала на татко, че от мен ще излезе певица. Бях мецосопрано. На 18 започнах работа в администрацията на предачното предприятие “Ернст Телман”. 

Тогава ме пратиха в радиоуредбата и ето че микрофонът ме хареса

Един от техниците все повтаряше, че имам хубав глас. Накараха ме да се явя на конкурс в радиото с 3000 кандидати. Бях най-младата, а спечелих.

Годината беше 1960-а. Започна едно сериозно обучение - четене, занимания с Борислав Бояджиев, с Георги Ламбрев. Хубави спомени пазя и за двамата, Бог да ги прости.

- Така, вместо певица, ставате говорителка. Но любовта към музиката я съхранихте?

- Омъжих се за певец от “Гусла”, Веселин Цоневски. Това ме свърза дълги години с този прекрасен хор, чиито концерти конферирах. Беше ми изключително приятно, и днес сме в близки отношения с диригента Валентин Бобевски. 

- Все пак телевизията беше вашата сила, нали?

- В радиото изкарах 11 години, 5 от тях в Москва, където ме изпратиха да водя популярното предаване “Говори Москва”. Върнах се, много от колегите ми вече бяха отишли в новата медия, телевизията. И през 1971 г. поканиха и мен. Там се събрахме с Георги Ламбрев, Никола Филипов, Даниел Илиев, Люси Няголова, Веселина Александрова. 

- Мълвата беше, че за да станеш тв говорителка, са нужни дебели връзки, да си съпруга на партиен шеф или пък любовница?

- Пълен абсурд е това. Аз бях в отдел “Информация”, там си вадехме хляба с колегите говорители. Бяхме минали сериозна подготовка в радиото. Пробих след много тежък конкурс. Не всеки може да чете пред микрофон. Правеха ни забележка, ако прочетем нещо нелогично, много стриктно ни наблюдаваха. На кулата, където се водеше телевизионната програма, беше по-друго. 

Може би там е било възможно някой да е спуснат отгоре, но при нас - никога 

- Имахте ли контакти с легендарната Бригита Чолакова?

- В предаване не сме се засичали, но бяхме приятелки. Страхотен професионалист беше Бригита. Вече бях в радиото, когато тя дойде да кандидатства за говорител. Виждам я и сега как влезе в стаята ни за почивка. Красива жена, с хубава коса, изящно лице. Бях убедена, че ще я вземат, а не я взеха!

- Защо? 

- Откриха й някакъв лек дефект в говора. Споменаха и за немски акцент. След това тя се яви в телевизията, пак й намериха кусур. Били са някакви политически интриги, но Бригита се наложи, всички й се възхищаваха. Тя е една от емблемите на нашата телевизия за всички времена. Такава емблема беше и Кеворк Кеворкян. 

С колегата си Георги Ламбрев

- Как се държеше той с хората?

- Винаги ме е спирал да си говорим, мил човек. Никога не е бил надменен. Радвам се, че и днес се изявява като журналист. 

- Бяхте лице на “По света и у нас”. Внасяха ли ви често новини по време на ефир?

- По време на вечерно дежурство през юли 1982 г. ми внесоха буквално от телекса телеграмата от Леонид Брежнев до Тодор Живков по повод смъртта на дъщеря му Людмила. Притесних се. Още помня първото изречение от текста: “Скъпи ми Тодоре, ние с теб сме преживели много неща, ще преживеем и това...“ Прочетох я, без да съм я видяла предварително. 

- Не е възможно да не сте се срещали лично с Тодор Живков?

- Два пъти се случи. Натовариха мен и Мария Тролева да го поканим на професионалния ни празник. Влязох в кабинета, Живков стана и със смях ми вика: “Айде бе, Мария, къде си, заповядай!”. Вътре вече седяха Мария Тролева и Иван Славков-Батето. Живков ни заразказва спомени от партизанското движение и изведнъж спря. “Забравих да ви почерпя. Какво ще пиете?”.

Мария веднага каза: “Чинцано, другарю Живков”. Секретарката му донесе нещо червено. До този момент бяхме пили само бяло, но не и червено. Живков се учуди и попита Славков: “Иване бе, я виж това не е ли чинцано?”. Иван категорично каза: “О-о-о, другарю Живков, аз от питиета не разбирам”. 

Втората ми среща с Тодор Живков бе в Бояна, след 10 ноември, когато той беше под домашен арест

Тогава се оказах в компанията на група млади журналисти. На въпроса дали ще се съгласи на телевизионно интервю и уточнението им “Ние ще платим за него”, Живков само се изсмя и рече: “Знам, че това няма да стане”. Позна!

- Как си тръгнахте от телевизията?

- Асен Агов ни уволни с телеграми през 1992 г. При Георги Ламбрев изпратиха чистачката да му каже, че го уволняват. Тя го спира и му казва в лицето: “Трябва да ви дам една бележчица”. Заповедта за уволнение. Грехът ни беше, че сме работили по времето на Тодор Живков. Всъщност ние четяхме текстове, написани от Асен Агов, шеф на телевизията, който преди това работеше в БТА.

Поискахме среща с него. Не ни отказа, дойде целият червен като рак от неудобство. Заяви, че повече с нас няма да работи. Налагало се да вземе други хора, а ние можем да им помагаме и да ги обучаваме. Викам му, Асене, след като не щеш нашето четене, защо да обучаваме други да го правят по същия начин?! Не можехме да си представим, че нас ще ни махнат, а ще сложат хора, които нямат представа от телевизия и от четене!

Агов започна да ни убеждава, че ще забогатеем. Ще има много реклами, ще завалят пари в телевизията! Ние ще си идем, но ще получаваме повече пари, защото ще ни викат и ще ни плащат големи хонорари. Георги Ламбрев не можа да се примири с раздялата с телевизията, затвори се вкъщи. Посещавахме го, а жена му се оплакваше: “По цял ден реди пасианси”. Заболя и си отиде. Мария Тролева хвана рак на гърдата и също почина. 

- Привързана ли сте още към БНТ, гледате ли програмите й?

- Най-добрите новини са на БНТ. Сутрешният им блок е много добър, особено частта за култура. Гледам и други телевизии. Водещите от Би Ти Ви са големи професионалисти. Обичам телевизионните журналисти, много са нахакани. Ние бяхме по-обикновени, но може би по-интересни на хората, защото бяхме малцина. 

С колегите в телевизията 

- Изпитвате ли завист към днешните водещи?

- Бяла завист! Те имат всичко, което ние нямахме - техника, аутокю. А ние си вадехме очите над машинописни страници, в които някои букви липсваха. Нямаше тогава компютри. Работата в телевизията никога не е била лесна, зад днешните водещи обаче работят много хора и всичко се получава перфектно.

- Красива жена сте и днес. Докато работехте в телевизията, ухажваха ли ви много? 

- Един шофьор от Пловдив ми пишеше: Толкова много те обичам, толкова много те харесвам, че съм налепил с твои снимки цялата стая! Ще дойда с автобуса пред телевизията, ще дойда! 

Веднъж правихме в Дамаск вечер на Българската телевизия. И се разхождаме по пазара. По едно време един мъж се приближава и казва нещо на преводачката, а тя се смее. Идва при мен и ми вика: “Този каза, че ако се съгласиш само да му стоиш пред магазина, нищо друго няма да правиш, ще те позлати!”. Моят мъж, Веско, не ме ревнуваше. След като се оженихме, аз си останах Янакиева и той не ми е правил на въпрос, че не взех неговата фамилия. Щастлив брак имахме.

- Мария, загубихте съпруга си. Сигурно ви е много тежко?

- Да, ние бяхме много свързани. Имам прекрасна дъщеря, Илияна, омъжена за Александър, синът на големия бас Стефан Еленков. Илияна е икономист. Има добър съпруг, живеят постоянно във Франция. Внучката, Стефи, има 3 деца - Стела е на 5 годинки, Ани - на 10, Филип - на 12. Говорят чудесен български. Внукът ми, Мартин, живее със семейството си във Виена. Двамата с жена му, Цвети, са чудесно семейство. Дариха ме с правнучка, Рада, сега очакват второ бебе - пак момиченце. Много се радвам, децата са богатството в едно семейство. Какво повече да искам от живота? 

- Налегнаха ли ви болежките на възрастта?

- Здрава съм, ходя, мога да ида на пазар. Да, болестите не ме подминаха, но лекарите ми са много добри. Благодаря на доктор Чавдар Алексов, на доктор Пейчинов от болница “Царица Йоана”, на офталмоложката, д-р Попова. Мога да се радвам на потомството си, да се грижа за къщата. Аз съм една щастлива жена. 

Мария СТЕФАНОВА