Там една от най-важните рисунки на Чапа е „Снежана с котка”. Снежана е неговата жена, която той вече години наред не може да прежали. И много иска да отиде при нея. Само че Господ решава тези неща - кой колко да е на тази земя.

Изложбата на Чапа е от графични рисунки и голи тела и нарочно е сложил невъзможна цена на  рисунката на своята Снежана с любимата й котка, за да не я купува никой, но тя все пак да присъства на неговата поредна изложба в Галерия „Класика”. То и без друго, всички знаем, че картини днес най-трудно се продават. 

Неговият приятел Иван Тенев, известен като Агент Тенев е кръстникът на изложбата:

Нарекъл я е ЧАПА - СУТРА”.

Заедно с творбите на Чапкънов, в изложбата участват и картини на приятели: художниците Лъчезар Ошавков, Лика Янко, Нено Александров, Ваня Вълкова, Селма Тодорова, Краси Милешев.
 
Агент Тенев, както всяко лято, е поканил приятеля си Чапа да ходят заедно на море, но на Чапа никъде не му се ходи. Усмихва се, но на сърцето му лежи една всемирна тъга. И знае, че няма да премине тази мъка.

Когато преди време скулпторът Георги Чапкънов, заедно с художничките Милена Йоич и французойката художничка Анн дьо Колбер-Христофоров, имаха  обща изложба в галерия „Финес”, попитах Чапа вярно ли е това, което се говори, че когато има буря в столицата, го тресе страх за неговата статуя „София” да не се събори.


Вакханалия под кръста

 (Известно е, че статуята на София е висока 8 метра и стои върху 12 метров стоманобетонен пилон, а той върху основа с височина 4 метра. А фигурата тежи около 5 тона, съставена е от 160 части, сглобени на място.)

С типичната му добра усмивка и ведрост Чапа обяснява, че  ако така лесно падат пилони, какво да кажем за „Обелиска” в Париж от 1878 г., висок 23 метра и тежина 250 тона... А в Париж вечно има ветрове. Или за обелиска в Лондон, който стои на кея Виктория на брега на Темза от 1878  - висок 21 метра и тежи 180 тона, или на другия обелиск в Ню Йорк от 1881 г., поставен в Сентръл парк...


Портрет на вдъхновителя на галерия-музей „Класика“ Жоро Генов 

Хайде да изброим някои от скулптурите на прочутия ни скулптор Георги Чапкънов и то само в София – „Гимнастичката пред фонтана на Народния театър”,  „Слънцето от житни класове” на фасадата на НДК,  „Братята Прошек” и тяхната бира, на мястото на бившата бирена фабрика срещу входа на Националната телевизия, фигурата на Радой Ралин до кино Изток, Гарибалди на малкия площад със същото име.

Също така баща и син Петко и Пенчо Славейкови на едноименния площад, седнали на тяхната пейка, където всички ходят да се снимат, щастливите малки птици, накацали на клон при чешмичката до Халите, Бикът, който отвлича Европа в градинката на ул. „Ангел Кънчев”, Статуята на Аполон до Централна баня, още куп малки пластични статуи, дето ги отчупиха и ликвидираха в други градинки...

Още „Дон Кихот и Санчо Панса”, както и  „Хитър Петър” – в Габрово. Ще се окаже, че май всички са запомнили творбите на Чапа..
Нали и срещите си младите хора често определят край някоя градска скулптура -  „Упътващите знаци” на всеки град.

Е, не е ли това най-важното признание за успеха и таланта на един творец?

А Чапа има десетки награди от цял свят, но не се е изкушил да напусне родината си.

Дано скоро видим сбъдната и неговата въжделенна мечта – да направи паметник на Левски, такъв, какъвто го вижда и в сънищата си.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ