Днес честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, създадена от Кирил и Методий. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя".

Първите известни свидетелства за почитане на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата, припомня "Стандарт".

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. През 1857 г. денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.

На следващата година, 1858 г., този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва Христо Ботев.

След 1878 г. в свободна България Денят на Кирил и Методий се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче продължава да бъде демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.

След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия.Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов.
Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред славяните.

Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент" (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.

Традиционното празнично шествие, в което ще вземе участие и президентът Радев, ще започне в 10:30 часа от от Археологическия музей до паметника на Св. св. "Кирил и Методий" пред Националната библиотека.