35 млн. лв. ще струва ремонтът на паметника на Бузлуджа. Това заяви за БНР служебният министър на културата Велислав Минеков.


„Нещата са много по-голям проблем и аз се надявам скоро да имаме Народно събрание, където ще предложа комисия по въпроса за така нареченото дисонантно или противоречиво национално наследство в монументалното изкуство и дори в архитектурата.

Една комисия трябва да прецени кое е история и кое носи лошия спомен. Има паметници, които не отговарят на историческата истина в България“, коментира той.

Министър Велислав Минеков съобщи, че за 2021 година предвидените бюджетни средства за консервация и реставрация са около 3 милиона лева, но исканията са за 9 милиона лева.

„Дайте сега да решим кой дава тези средства, но да речем, че се намира фондация, която дава средствата и Бузлуджа е възстановена до някакво музейно ниво, но продължаваме нататък и какво става - кой ще обслужва Бузлуджа.

Имайте предвид, че тя е построена на място, което е недостъпно около 5-6 месеца в годината. Кой ще остави нещата в състояние, което е относително добро след един основен ремонт, поддръжка, кой ще се грижи, каква ще бъде печалбата от един такъв ремонт. Това ще бъде отново оставено в ръцете на държавата с всичките милиони, с цялата поддръжка“, допълни министър Минеков.

„Ако имаме някакъв нормален бюджет, може да се работи по съвсем друг начин. Другото е, че много често тези искания за консервация и реставрация на архитектурни обекти са искания от общини, които можем да определим като богати. Точно в този пример Казанлък не е богата община.

Нека да помислим за бюджета - този бюджет, който аз наследявам, е абсолютна мизерия. Аз настоявам бюджетът да се покачи поне двойно за следващата година и ще настоявам това и пред бъдещия парламент и пред депутати“, подчерта министърът на културата.

В края на юли е проведена конференция, посветена на дисонантното културно наследство, съобщи архитект Емилия Кълева, главен асистент в Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Там всички експерти се обединиха около идеята, че противоречивостта може и трябва да се разглежда като ресурс не само като разделител, не като причина против запазването на такива обекти, а като причина сериозно да обмислим какво ни носят те като позитив и познание на самите нас и аз вярвам, че това е ключът към разказа за разказа за Бузлуджа“, каза Кълева.