Писателят Владимир Зарев ще посрещне Коледа със съпругата си – поетесата Мирела Иванова, две от трите си дъщери и трима внуци начело с 9-месечната Владимира, най-дружелюбното бебе, което авторът на „Битието“ някога е виждал, пише "Монитор".

Убеден е, че празникът, с приказната неразбория, която децата носят, ще бъде сред най-щастливите му, но досега първенството държи друг, когато е бил 19-годишен и, колкото и невероятно да звучи – в казармата на българо-гръцко-турската граница.

Точно на Коледа от заставата изпращат наряд Владо и още един граничар с куче в гората зад кльона. Но нека дадем думата на белетриста, който картинно ще разкаже преживелиците на двамата:

„Този ден беше приветлив, грееше приятно, меко зимно слънце, въздухът ухаеше на истина, на природа, на нещо чисто и свежо. Ние трябваше да направим този задължителен обход над с. Вълче поле, общ. Любимец. Там хората бяха страшно симпатични, винаги усмихнати и благоразположени към войниците, а половината от нас играехме във футболния отбор „Граничар“ и носехме славата на селото.

Селяните обаче пиеха много и си криеха бъчвите в гората, вероятно за да не плащат акциз. Та както обхождахме, изведнъж забелязахме едно огромно нещо, натрупано с клони. Доближихме го и видяхме, че е голяма бъчва – над 100 л, на която с тебешир беше написано:

„Пий и затвори крана“. Очевидно е била многократно източвана от невнимателни опитвачи, унищожавали по този начин щастието на собственика. Ние пихме доста и с удоволствие, зачервихме се, дойде ни настроение, умилихме се, а накрая затворихме крана, като преди това си напълнихме манерките с вино. Тази Коледа беше много щастлива, защото най-неочаквано ни срещна нещо, което ни позволи поне за кратко да се почувстваме свободни. Върнахме се в заставата, наспахме се и на следващия ден отново ни посрещна войнишкият живот със своите трудности“.