183 години по-късно, възрожденският дух, който създаде първото девическо българско училище в Плевен, приветстваше в София, столицата на България, филма на азербайджанския режисьор Джелаледин Гасимов „ 100 години живот на почит“. 

На тържествената церемония по награждаването на ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ на 10.06.2023г. филмът получи награда, избран между повече от 3000 филма от 127 държави.

/режисьорът Джелаледин Гасимов/

През късната есен на 1841г. Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо училище в българските земи. 60 години по- късно в Баку, Тагиев построява и отваря първото девическо училище в Близкия Изток. Интересен е фактът, че ако руският цар Александър III не беше забранил на Зейналабдин Тагиев да отвори девическо училище в Баку, той щеше да го направи много по- рано.

На коронацията на  цар Николай II, при възкачването му на престола, Зейналабдин Тагиев  отново иска да му бъде дадено правото до открие  училище за момичета, като обещава да го кръсти на съпругата на руския цар – Александра Фьодоровна. Тагиев получава това толкова чакано съгласие през 1896 г.

Навлязохме в историята на филма „ 100 години живот на почит“ на режисьора от Азербайджан  Джелаледин Гасимов. 

И докато Тагиев предоставя 184 000 рубли за изграждането на първото светско  училище за момичета в Близкия изток през 1898–1900 г. с разрешение за построяване на училището в кореспонденцията си с императрицата на Русия, Александра, в българските земи първото девическо училище се открива благодарение на моралната и финансовата подкрепа на врачанския епископ Агапий и майка му – Евгения. Най-напред то се помещава в килията при църквата „Св. Николай”. 

Църквата "Св. Николай" в Плевен, в която се е помещавало първото светско девическо училище. Снимка от края на XIX в. Снимка: "Изгубената България"

Силната воля за ограмотяване на момичетата, тласка и Анастасия Димитрова през 1840 г. и Зейналабдин Тагиев да се противопоставят на закони, които забраняват образованието за момичета, както и на вековни традиции. Анастасия Димитрова влага труда си на първата българска светска възрожденска учителка, а Тагиев влага 184 000 рубли, които в днешно време биха имали равностойността на 1 288 000 щатски долара, като и двамата постигат благородната си цел  да създадат училища за момичета.

„Хора, важно е нашите момичета да учат в нашето време“ –  е призивът на Хаджи Зейналабдин Тагиев.

/Снимки на ученички от първото училище за момичета в Баку/.

В началото Анастасия Димитрова започва да учи  само 12 ученички. И по българските земи през 1840 година трудно се преодоляват предразсъдъците по отношение на жената и нейното място в обществото, но младата българка влага воля, ентусиазъм и енергия, за да докаже, че жената трябва да бъде просветена. Постепенно броят на ученичките нараства и през 1845 г. те са вече 90.

/Анастасия Димитрова -първата българска светска учителка/

Положителни промени настъпват с приемането на Закона за народното образование от 1891 г.  в България. Това е първият закон, който дава завършена организация на българското образование след Освобождението. Той урежда положението на учителите и тяхното заплащане.

Тъй като законовата уредба в страната не позволява жени да заемат държавни и обществени служби, учителската професия става по-привлекателна и се увеличава броят на желаещите момичета да се обучават в България.

Историята на Зейналабдин Тагиев не започва като история на милионер.

Роден в бедното семейство на обущар Таги и съпругата му Уму ханъм в старата част на Баку. След смъртта на майка му и втория брак на баща му, той започва да учи зидария, за да помогне да осигури семейството си от седем (сестри). Неговата отдаденост на работата му осигурява бърз професионален напредък и на 18 вече става предприемач. До средата на 1873 г. заедно с двама другари, братя Саркис, той купува земя близо до процъфтяващия петрол град Биби-Хейбат, на няколко километра  от Баку.

Намерението било да открият нефт, но всичките им опити били напразни. След известно време съдружниците на Тагиев се обезсърчават и му продават своя дял. За щастие на Зейналабдин, не след дълго от един от кладенците бликва нефт през 1877 г., което го  превръща в един от най-богатите хора в Руската империя.

Тагиев инвестира състоянието си не само в петролния бизнес, но и в много други благотворителни дейности като: вечерни курсове за самообразование за служителите на текстилната фабрика, училище за техните деца, аптека, пункт за първа помощ и мелница. По-късно, през 1890 г., Тагиев купува Каспийската параходна компания, обновява я и създава флот от 10 парахода.

Въпреки десетилетията на антибуржоазна съветска пропаганда, последвала живота му, Тагиев е почитан от азербайджанците заради своята благотворителна дейност. Той спонсорира изграждането на първия азербайджански национален театър през 1883 г. (известен като Театъра на Тагиев, а по-късно Азербайджанския държавен театър за музикална комедия). През 1911 г. той покрива всички разходи за изграждането на  театър, който по- късно получава името „Азербайджанския държавен академичен театър за опера и балет“.

Тагиев предостави 184 000 рубли за изграждането на първото светско  училище за момичета в Близкия изток през 1898–1900 г. Лично получава разрешение за построяване на училището в кореспонденцията си с императрица Александра.

Той също така спонсорира изграждането на училище по селско стопанство в Мардакан през 1894 г. и първото техническо училище в губернаторството на Баку през 1911 г. Тагиев помага за поддържането на много градски институции и допринася за  оформянето на паркове и асфалтирането на улиците. За целта той предоставя 35-годишен заем от 750 000 рубли на градския съвет през 1895 г.

Тагиев помага за разрешаването на водната криза в града, като  финансира на водопровода Shollar, който канализира водата на 100 мили в Кавказките планини, чрез керамичен тръбопровод. Строежът на водопровода е завършен до 1916 г. През 1886 г. Тагиев спонсорира създаването на пожарна служба в Баку.

Макар и самият неграмотен, Тагиев е привърженик на академичното просвещение на младите поколения азербайджанци. Осигурява стипендии за много азербайджански младежи. Докато духовенството е създавало пречки за издаването на ориентирана към секуларизма литература, Тагиев я отпечатва в частното си издателство в Техеран.

Тагиев предоставя 3000 рубли за обучение на арменски сираци; 5 000  рубли за училището за момичета "Св. Нина" в Баку; 10 000 рубли за изграждането на храм-паметника Александър Невски в Баку и др.

За изключителния си принос Тагиев е два пъти награден с Ордена на Свети Станислав, както и с редица други ордени и медали от Русия и чужбина.

Тагиев, който получава устно съгласие през 1896 г. и две години по-късно, се фокусира основно върху избора и изграждането на подходящо място за училищната сграда. Въпреки усилията на Тагиев, въпросът е изкуствено забавен поради бавността на руските императорски власти. В резултат на това намирането и изграждането на училищната сграда отнема 4 години. И накрая, до сградата на Исмаилия в Баку е построено училище за момичета, където по-късно се помещава парламентът на Народна република Азербайджан, където работи Институтът за ръкописи на Националната академия на науките.

Тази образователна институция, известна като „Училище Тагиев“,  запалва огъня  на Ренесанса в областта на образованието в азербайджанското общество. Възпитаниците на това училище впоследствие изиграват голяма роля в живота на азербайджанския народ и допринасят за неговото просвещение.

Няколко години по-късно броят на училищата за момичета в Баку се увеличава. В резултат на това  училището започва да функционира като учителска семинария. Тук са преподавали и възпитаници на училището.

В ранните години семействата, които са се противопоставяли на образованието на момичетата и посещаването на училище, вече имат нормален подход  към идеята за просвещение на жените. Обществото  започва да подкрепя образованието на момичетата.

Тагиев превръща жаждата за образование на жените в култ. Думите на големия филантроп са пророчески 123 години по-късно:

„Когато образоваме момче, получаваме образован човек, когато образоваме момиче, получаваме образовано семейство.“

„Образованието на нашите момичета е особено важно за осигуряване на равнопоставеност на половете в обществото, участието на жените в икономическия живот и развитието на страната във всички области.,, четем в https://scfwca.gov.az/ru/post/2631/qizlar-mektebinin-yaranmasindan-120-il-otur

След съветизацията на Азербайджан през 1920 г.  къщата на Тагиев и другите му притежания са конфискувани. Благодарение на историята му на щедър дарител и филантроп, му е дадена възможността сам да си избира местожителство. Тагиев избра да остане в лятната си вила в село Мардакан, недалеч от Баку. Той умира там четири години по-късно, на 1 септември 1924 г. от пневмония. След смъртта му лятната вила е конфискувана и членовете на семейството на Тагиев са изгонени от нея. Съпругата му Сона, някога богата, образована и благотворителна благородничка от Кавказ, умира в мизерия по улиците на Баку през 1938 г.

Азербайджанският държавен исторически музей се намира в бившето имение на Тагиев в Баку.

Ето какво разказва режисьорът  Джеляледин Гасимов за документалния филм „100 години живот но почит“:

Информацията, показана в този филм, се основава на исторически източници.

Хаджи Зейналабдин Тагиев беше един от най-известните хора в Азербайджан, петролен милионер и филантроп. Той е инвестирал много пари за развитието, образованието на своя народ, създал е първото женско училище на Изток.

На 28 април 1920 г. Съветският съюз превземат Азербайджан и цялото богатство на Хаджи Зейналабдин Тагиев е национализирано, членовете на семейството му са хвърлени в затвора или умират от глад. Той беше човекът, който даде образование на повечето болшевики. Неговото богатство е било приблизително 30 милиона рубли в края на 1917 г. Според оценки тази сума би била най-малко 21 милиарда щатски долара с днешната валута.

Всички събития, показани в този филм, са част от историята на Азербайджан, зрителите биха могли да научат  много факти от този документален филм. Събирахме информация в продължение на 30 години от архиви.

Направихме този филм по материали, събирани от архиви в продължение на десетилетия, прилича на учебник по история, която поддържа интереса на зрителя.

По-малкият син  на Зейналабдин Тагиев се премества във Франция. След 100 години (01.11.2019 г.) намерихме неговия правнук. Той живее в Levallois-Perret, Франция, името му е Албан Клод.

Тук можете да получите информация за неговото посещение:

https://www.aztv.az/en/news/2683/taghiyevs-great-grandson-on-air-of-aztv-today

Биография на режисьора - Джалаладин Гасимов

Джалаладин Гасимов е роден в Азербайджан през 1967 г. През 1984 г. е приет в Държавния университет по мениджмънт в Москва и се прехвърля в Московския автомобилно-пътен институт през 1985 г. Служи в армията като началник на поверителна комуникационна станция (това беше най- конфиденциална комуникационна станция на СССР) в Нохра, Ваймар, Германия през 1985-1987 г., а след това продължава образованието си в Държавния университет в Баку.

Джалаладин Гасимов завършва Академията по международно право и търговия в Киев и Полицейската академия в Баку. От 1997 г. е работил като заместник-началник и началник в полицейското управление в Хатаи.

Джалаладин Гасимов е известен като автор на 9 исторически романа и продуцент-сценарист на филми като „Архивът на Шолер“, „Денят на екзекуцията“, „Денят на екзекуцията“, „Първият успех на братята Нобел“, „Тъмното минало на Сталин“, „100 години живот на почит“.  Продуцира 3 документални филма през 2019 г. Той е продуцента, спечелил най-много награди в историята на киното на Азербайджан. Член е на Съюза на азербайджанските писатели.

Изявление на режисьора Джалаладин Гасимов

Уважаеми представители на ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ,

Бих искал да споделя част от живота си с вас. Имам 3 дипломи и съм работил в 3 различни сфери и съм успял. Въпреки това най-голямата ми страст в живота винаги е била да пиша сценарии и да снимам филми. Снимах първия си филм на 50 години и вие - уважаеми представители на фестивала ще решите дали съм талантлив в тази област или не. Първите ми два пълнометражни филма, които направих през 2018 г. („Архивът на Шолер“ и „Денят на екзекуцията“) станаха най-награждаваните филми на Азербайджан на международни фестивали.

„Архивът на Шолер“ имаше 45 постижения, а „Денят на екзекуцията“ имаше 32 постижения по целия свят. През 2019 г. заснех 4 документални филма. Последният ни сертификат беше подписан от американския конгресмен Джими Гомез.

Получих цялата информация във филма „Архивът на Шолер” от моя баща - Гасимов Газанфар, затова този филм е базиран на истински истории. Продуцирах този филм за паметта на баща ми и той стана много успешен на международни фестивали. Филмът „Архивът на Шолер” спечели най-много награди, и постигна огромно разпространението на културата и филмотворчеството на  Азербайджан на международни фестивали. Това ме вдъхнови много и започнах да продуцирам още филми, и те също бяха успешни. Така реших да бъда режисьор и продуцирах 4 документални филма през 2019 г.

Публикации в световната преса за Джалаладин Гасимов:

News & Reviews

"National film joins film festival in U.S."

https://www.azernews.az/culture/150604.html

"Erstaufführung des Films über Hadschi Zeynalabdin Taghiyev in den USA von Erfolg gekrönt"

https://azertag.az/de/xeber/Erstauffuhrung_des_Films_uber_Hadschi_Zeynalabdin_Taghiyev_in_den_USA_von_Erfolg_gekront-1307002

"101 ildən sonra 101 müəmma"

https://azertag.az/xeber/101_ilden_sonra_101_muemma-1243994

"“Şollerin arxivi”nin yeni uğurları: “Hər şeyi öz hesabımıza...”"

https://musavat.com/news/haci-zeynalabdin-tagiyev-haqqinda-film-ilk-baxisda-abs-da-ugur-qazandi_627848.html

"Film about great philanthropist to be shown in Portugal"

https://www.azernews.az/culture/165298.html

"Film about Azerbaijani philanthropist joins festival in Los Angeles"

https://www.azernews.az/culture/166486.html

https://azerbaijan.az/news/2349

https://www.heritales.org/wp/100-years-of-honorable-life/

Мисията на  ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ

ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ    e  световна платформа, която  привлича в столицата на България, София, филми с остро социална тематика  от цял свят - събиране на творческа и креативна мисъл. 

Специалният фокус на фестивала е с насоченост към жените, създаващи кино, както и каузата, зад която застава  „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“    -  срещу домашното насилие във формите му- над жените и над децата. Световната филмова мисъл се сплотява и във втората мисия на фестивала, а именно опазването на околната среда.

Почетният патронаж беше поет от Вицепрезидента на Р България, г-жа Илияна Йотова.

Художествен директор на фестивала е режисьорката Ефемия Фард.

Ефемия Фард- директор на Golden FEMI Film Festival

Представяне

Магистърска степен по „Филмово и телевизионно изкуство”, със специализация : „Филмова и телeвизионна режисура”,  НБУ.

Магистър по „Здравен мениджмънт“,  Медицински университет София.

Магистър по право с квалификационна степен – юрист УНСС.

Организатор в културни институти - Национално средно училище по култура, сега Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура.

Професионална квалификация по режисура на телевизионен сериал Национална академия по театрално и филмово изкуство  „Кръстьо Сарафов”.

Сценарист и режисьор на документални и игрални  филми с награди от цял свят

Член на Съюза на българските журналисти

Адвокат към Софийска адвокатска колегия

Golden FEMI Film Festival има за цел да развие динамична и витална художествена, критическа среда и публичен диалог, за да се създадат и привлекат нови публики, да се осигури достъпност и демократичност при представянето на аудиовизуалните изкуства, включващи и слабо представени групи или такива със специфични потребности.

Започнали сме процес на изграждане на нови културни маркери и превръщането им в креативна среда за пълнокръвно дигитално съществуване и рекреация с жизнени общности и иновативно мислещи кино творци.

Залагаме тезата, че  създаваме  „иновативно културно събитие- фестивал” в което ще се представят и разпространяват неконвенционални, професионални, студентски филми, артистични произведения и практики, които се характеризират със синтез на изкуство и наука, архитектура, дизайн, технология, педагогика, образование, екология, здравеопазване и др.

Във фестивалната платформа, ще бъдат промотирани режисьори, сценаристи, оператори, звукорежисьори, режисьори по монтажа, с възможност те да създават международни копродукции за производство на нови филмови проекти.

Изпълняваме важната ролята за създаване на  специфичната атмосфера, в която се провежда фестивалът: представяне на социално-културния фактор: характера на град София, столицата на България, културна традиция на целия регион и  ангажираността на неговите жители, и световни публики.

За второто издание на фестивала през 2023г., филми бяха изпратени от:

България, Азербайджан, Аржентина, Франция, Испания, Дания, Италия, Великобритания, Австрия,  Полша, Румъния, Германия, Мексико, Канада, Гърция, Китай, Украйна, Иран, Индия, САЩ, Португалия, Коста Рика, Тайван, Филипините, Египет, Индонезия, Южна Африка, Пакистан, Чехия, Република Корея, Унгария, Швейцария, Бразилия, Нигерия, Израел, Чили, Австралия, Сърбия, Холандия, Япония, Армения, Ангола, Узбекистан, Киргизстан, Ирак, Бангладеш, Ливан, Колумбия, Австрия, Казахстан, Нидерландия, Косово, Финландия, Тунис, Малайзия, Хърватия, Белгия, Афганистан, Мароко, Беларус, Обединени арабски емирства, Швеция, Словения, Словакия, Перу, Норвегия, Йордания, Азербайджан, Венецуела, Тайланд, Сирия, Шри Ланка, Сингапур, Ирландия, Естония, Камерун, Босна и Херцеговина, Албания, Катар, Македония, Хонконг, Гана, Еквадор, Турция, Куба, Алжир, Уганда, Саудитска Арабия, Руанда, Нова Зеландия, Непал, Молдова, Малта, Мали, Кения, Гватемала, Грузия, Доминиканска република, Кипър, Зимбабве, Виетнам, Таджикистан, Сенегал, Пуерто Рико, Парагвай, Палестина,  Оман, Монголия, Монако, Макао, Люксембург, Литва, Френски южни и антарктически територии, Ел Салвадор, Кот д'Ивоар, Демократична република  Конго, Република Конго, Буркина Фасо, Боливия, Бенин, Бахрейн и др.