Загубени сме без Пламен Карталов, или за кожата на една Опера

Ако не беше академик Пламен Карталов, българската опера нямаше да е днешната. Или в най-добрия случай кожата й щеше да е силно повяхнала, а от алюрът й нямаше да има и следа.

Пламен Карталов е човекът, който извади Операта от старите замръзнали сцени и я превърна в първокласно съвременно представление. При него хорът например, не е фон, а активно участваща пееща група със своя хореография и сценичен живот. Някои казват, че от втори балкон се вижда най-добре сценичното действие.

Карталов буквално извоюва новия блясък на родната опера, издигна я на световно ниво, направи я привлекателно място за всички възрасти, от малки деца с „Опера за бебоци” на които идваха майки и бащи, през юношите,  до техните баби и дядовци.  

Карталов е синоним на неуморен борец на музикалния фронт, категорично спечелил битката за „кожата на една Опера”. И не дава на никого да я превърне в проскубана птица и да съсипе нейния блясък.

Режисьор, постановчик, чиято инициативност е на световно ниво, чиято професионална лекота за работа извежда и най-трудното представление дотам, че билетите да са изкупени, а десетки меломани да пристигат от чужбина, за да гледат тук, на софийска сцена, рядко поставяни опери, за които нашият Карталов няма страх да ги възроди  най-успешно. По същото време е постоянно канен от десетки опери по света да постави на тяхна сцена следващото им оперно представление. Как смогва, само той си знае. Но е факт, че никой не го е виждал изнервен, фучащ или груб.

Той е човекът, който никак не се уплаши да постави четирите опери на Вагнер от „Пръстенът на нибелунга”, да привлече и световни певци, които да пеят тук цели сезони. Преди 23 години той първи изнесе „Опера на площада” пред храма „Александър Невски”. Пак пръв и единствен, направи постановки на крепостта Царевец, на крепостта Цари Мали град, сред Белоградчишките скали, създаде летния фестивал „Опера в парка”. Играе се и на Панчаревското езеро, и в планината и в парковете.

Важна и постоянна задача за директора Пламен Карталов е да накара повече млади хора да посетят и видят какво е това Опера. От Щатите бяха купени правата за определен брой представления на  няколко световни мюзикъла, които се радваха на пълни зали. Най-новият мюзикъл е по филма „Баща ми бояджията”. 

Режисьорът казва, че е пренесъл един хубав музикален филм отпреди четиридесет и седем години по сценарий на Васил Цонев и музика на композиторите Петър Ступел и Константин Драгнев на Оперната сцена със съответна динамика. Сега покрай „Баща ми бояджията” има надежда да се запали искра у наши композитори за родни мюзикъли. 

Навремето, когато писателят Васил Цонев беше жив, казваше, че ще прави много либрета за мюзикъли, защото така на всички деца ще бъде весело. Филмът описва семейната сага на семейство Цоневи, когато са живяли в дома си в „Овча купел” и когато тримата братя Цоневи са помагали на баща си в бояджийството, а единият от тях е самият Коста Цонев, който изпълняваше ролята на бащата. В Оперното представление, ролята е поверена на новия любимец на младите Калин Врачански. 

„Любимец 13” от 1958 г. с Гинка Станчева и Апостол Карамитев

„Старинната монета” от 1965 г

Само че, май с този мюзикъл си остана нашенското кино, ако добавим и комедиите „Любимец 13” от 1958 г. с Гинка Станчева и Апостол Карамитев, както и „Старинната монета” от 1965 г. с Лиана Антонова и Манфред Круг. Режисьор и на двата филма е Владимир Янчев, който явно имаше слабост към веселите филми с музикални изпълнения, които моментално се запяваха масово по онова време.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ