Ще кажете: да обичаш един художник, значи да обичаш картините му.
В този смисъл посетителите на галерия „СТУБЕЛ”  обичат автора на сегашната изложба наречена  „Полифонии”. Но  обичат Любен Генов и   заради неговото  излъчване на  добрина  и  човеколюбие.   Същата тази душевна добрина е ,  която прозира в картините му, извезани от колорит  и нежност, с трепет на цветен въздух.
 


Любен Генов е възпитаник на  Художествената академия  „Жул Паскин” в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов, специалност живопис. През 2002 година печели конкурса на Съюза на българските художници за специализация в Париж.  А от седем години е председател на СБХ.
За новата си изложба художникът казва, че е следвал уроците на природата понеже  „Природата е най-големият художник” . Стремежът  му е когато застанете пред платното,  да потъвате в обятията на нарисуваното като в обятията на природата ,   като в акустика претворена  с цвят.  Музикалният стил на картините му   избира  заглавието на експозицията – „Полифонии”. Още предишните му  16 изложби показват  неустомито му желание да създава картини с  усещане за музика, въздух, релакс, чувство за лекота.
 


-В момента в европейските галерии преобладава абстракната живопис, това повлияло ли ви е ?
- Моите търсения датират отдавна, още от 2002 година. Самите заглавия на последователните ми изложби  през годините до днес говорят ясно:  „Акустично”, „Вътрешни звуци”, „Импровизации”, „Вариации”,   „Водни хроники”, „Флуиди”.

-Творите релаксиращи картини, като релаксираща музика, така ли?
-Главното ми желание, когато застане човек пред картините ми е да се пренесе в ново пространство, нова чувствителност, да навлезе в картината, да потъне в цветовете.

-Имат ли картините ви необходимост от преводач?
-Всеки сам за себе си превежда картината. И така се получават десетки различни преводи, а какво по-щастливо за твореца от такова тълкуване.
Днес много хора търсят бягство в музика, книги и картини. И аз  съм част от този процес.

Савка ЧОЛАКОВА , БЛИЦ