Петър Пиронков е известен български художник, в чието творчество всяко произведение носи своя собствена автентичност, без да напомня на останалите, пише show.blitz.bg. И неслучайно. Той е син на известния майстор в живописта Енчо Пиронков. Негова сестра е поетесата, писател, композитор, журналист и бижутер Вида Пиронкова, а племенничката – звездата в родния женски тенис Цвети Пиронкова.

През 2003-та Петър Пиронков специализира живопис при проф. Алесандро Тротти в Академия за изящни изкуства в Рим. До момента има над 45 самостоятелни изложби, участва в множество пленери и артфоруми в България и в чужбина. Носител е на първа награда за живопис „Перикле Фацини” (1999) и „Златно перо” (2011). Работи в областта на камерната фигуративна живопис. Негови творби са притежание на частни колекционери в България, Италия, Белгия, Франция, Германия, Австрия, Китай, САЩ и др. Член на Съюза на българските художници, както и член на „Стоте Художника на Виа Маргута”. Пред репортер на БЛИЦ Петър Пиронков обяснява какво всъщност представлява изкуството и защо няма нищо общо с общоприетата логика за живота и отношенията в него. Неговата изложба предстои – може да й се насладите на 17 януари в столичната галерия „Нирвана”.

- Г-н Пиронков, какво точно е изкуството за вас, особено в свят, който става все по-материален в развитието си?
- Много интересен въпрос наистина. Изкуството не се предава по наследство. За него не се учи. Това е дарба – и когато го правиш, и когато го гледаш. Случва се тогава, когато заходиш към едно произведение с идеята, че това не е предмет и не го правиш, за да те харесат, нито за да станеш известен. Разковничето е в сътворението – това е изкуството! Да, впоследствие произведението става търговски предмет, но това мен никога не ме е интересувало. Хората винаги са имали нужда да усетят присъствието на художника в произведението; да открият неговия момент – това духовно, а не толкова изобразително откритие, което е направил. Вече никой не иска да гледа изображението, а неговият автор, който не се е задоволил със себе си, а е търсил нещо неочаквано – да очарова себе си. Това е живописта, а рисуването е друго – рисуват децата и тези, които искат да докажат себе си. При живописта основно е чувството, усещането за вечност, за вечните нужди на човека да се доближи до Бог. Говоря за едни състояния на човешкия дух, в който авторът изпада, докато твори.

Цялото откровено интервю с Петър Пиронков, четете в show.blitz.bg!