По книжарниците вече може да откриете „Жълтата птичка пее“ от Дженифър Рознър –  красив разказ за надеждата в лицето на трагични, ужасяващи премеждия. На какво е готова една майка, за да спаси дъщеря си от нацистите?

На момичето му е забранено да издава и звук, така че пее жълтата птичка. Тя пее винаги, когато момичето композира в главата си. Музиката помага на цветята да цъфтят.

Момичето се крие в плевнята. Никой не може да я види, тя трябва да се крие от всички в селото. Най-вече от войниците, но също и от съседите.
Така започва красивата история на Дженифър Рознър за петгодишната Шира и майка ѝ Ружа. Шира и майка ѝ са полски евреи, намерили подслон от нацистите в плевнята на свой познат. Всеки неволен звук, всеки шум може да бъде разликата между живота и смъртта.

Но малката Шира е изключителен талант – истински музикален гений. Песента звучи в главата ѝ постоянно. Затова Ружа започва своя разказ – разказ за великани, за фантастични същества, въображаеми светове далеч от ужасите на войната. Прегърнала Шира в скута си, за да може да шепти по-тихо, Ружа разказва приказки, за да предпази дъщеря си от страха. А жълтата птичка на дървото отсреща се превръща в близък приятел и съюзник на малкото момиче, когато пее и изпълва душата ѝ с музика.
 



Но мракът затяга своите нокти. Ружа е принудена да направи тежък избор, който ще реши съдбата на дъщеря ѝ... и на самата нея. Може ли надеждата да се пребори с ужаса?

„Жълтата птичка пее“ от Дженифър Рознър е дълбоко трогателен разказ за любовта и отдадеността, за надеждата и красотата... и за силата на въображението в лицето на самия ад.

***

Изящният, вълнуващ дебют на Рознър е доказателство, че винаги ще има място за нови истории за Втората световна война... Това е съвършен, красив и необходим роман, съкрушителен, но и изпълнен с надежда, за връзката между една майка и нейната дъщеря и жертвите, направени в името на любовта.

„Ню Йорк Таймс“