Такива звездни постановки, такива впечатляващи концерти не само връщат почитателите на оперното изкуство обратно в залите, но и печелят стотици нови и нови негови приятели. Тази мисъл ми се въртеше (загнезди) в главата, когато излизах от спектакъла (поредното представление) на „Трубадур” в Софийска опера и балет и от концерта на румънската „дива” Анджела Георгиу в зала 1 на НДК и слушах възторжените отзиви, при това особено на млади хора. Пред очите ми се върна лентата от моите ученически и студентски години, когато на стъпалата пред Операта също винаги имаше струпано множество хора (както в тази вечер на последния ден на февруари) и се чуваше :”Повече билети?”. Когато пред билетната каса на първия ни оперен театър винаги се виеше опашка и на улицата - „Врабча” (тогава „Янко Забунов”).
„Трубадур” е по принцип истински връх в оперното изкуство – гениална музика от Джузепе Верди – прекрасни арии, дуети, терцети, полифонично звучащи хорове, силно либрето по драмата на испанеца Антонио Гарсия Гутиерес. Бушуват огнени страсти, крият се тайни, сблъскват се любов и ревност, омраза и отмъщение. Новата постановка на „Трубадур” грабва обаче дори визуално още с вдигането на завесата. Младият италиански режисьор Филипо Тонон е автор и на впечатляващата сценография и оригинално, създаващо голям обем, художествено осветление. Личи си школата на неговия ментор Уго де Ана, при когото е бил асистент по режисура и сценография. Аржентинският маестро де Ана е добре познат на оперните фенове в България от своите досегашни постановки у нас: „Аида”, „Самсон и Далила” и „Норма”. В „бисера” на Белини – „Норма” той бе режисьор, сценограф и художник на костюмите, асистиран от Филипо Тонон, Вера Белева и Кристина Ачети. Същият способен екип сега (без Уго де Ана) е «виновник» и за цялостната зрелищна визия на «Трубадур». Много стилни и красиви са кюстюмите, особено на хористите и миманса– войници, цигани и др., дело на италианката Кристина Ачети.
Сцена от "Трубадур"
Кирил Манолов
Аплодисменти след финала на "Трубадур"
Звездният състав на "Трубадур"
Софийска филхармония и нейният директор Найден Тодоров поеха риск, но уцелиха право „в десятката”, организирайки оперен концерт – рецитал в рамките на цикъла „Човешкият глас в голямата зала 1 на НДК”. На подиума блестеше оперната прима Анджела Георгиу (Румъния), партнирана от младия американски тенор Стивън Костело, в съпровод на Софийска филхармония под палката на маестро Найден Тодоров.
Стивън Костело
За своя концерт в София Анджела Георгиу беше подбрала арии и дуети от някои от любимите си опери : „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа, „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми” на Пучини и др. Разкри палитрата на своя талант както в дълбоко драматични роли, като на Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-Сан) или на Жулиета от „Ромео и Жулиета” на Гуно, така и в комични дуети от „Любовен еликсир” на Доницети и дори от оперетата „Веселата вдовица” от Фр. Лехар. Световната звезда омагьоса почти още с появата си публиката в препълнената зала 1 на НДК и защото тя не изпълняваше ариите като на концерт, а изиграваше всяка една от тях сценично, като част от спектакъл.
Анджела Георгиу
В тази вечер – еликсир за душата, откъм най-добрите си страни се изяви и Софийска филхармония. Първият ни оркестър направо се преобрази в годините, през които е под ръководството на Найден Тодоров. Изглежда неговата ведрост, енергия и ентусиазъм се пренесоха като „в скачени съдове” на всеки един музикант. Разбира се, музикантите, а и хористите – част от НФХ „Светослав Обретенов”, бяха окрилени и от едно прекрасно създание като Анджела Георгиу пред себе си.
Бляскавата оперна звезда се оказа е и много приятна и интелигентна събеседничка. Тя бе любезна да отговори и на някои мои въпроси за агенция БЛИЦ :
-При Вашия дебют на сцените на Роял Опера Хауз в Лондон и после в Метрополитен, но разбира се, преди Вашия „пробив” в „Травиата” със сър Дьорд Шолти в „Ковънт Гардън”, почувствахте ли известно подценяване като към млада певица от Източна Европа (не една и две Ваши колежки са се оплаквали от подобно отношение) и особено идваща от страната на Чаушеску?
- На 14 години влязох в Националния музикален университет (Консерваторията) в Букурещ. Получих прекрасна подготовка от една забележителна педагожка Миа Барбу. Чувствах се напълно готова. По-късно вече се занимавах съвсем сама - без учители, без корепетитори. Впрочем още от 6-годишна възраст знаех, че ще стана оперна певица. Никога не съм усещала подценяване! Щом запеех и преминавах всякакви журита и прослушвания. Точно по времето, когато падна режимът на Чаушеску, бях на прослушване в „Ковънт гардън” и пях на концерт в Амстердам. Единственото нещо, което е важело при мен, винаги е бил моят талант – уверено отвърна Анджела Георгиу.
Анджела Георгиу
-Аз уважавам много композитора на съответната опера, конкретната героиня, времето на създаването на творбата. Не мога например да пея и играя Виолета (б.а.- от „Травиата” на Верди) в ...изтъркани джинси или пък на сцената на класическа опера да се размотават хористи в СС-униформи! Само защото режисьорът искал да „осъвремени творбата”. Обидно е за композитора! Не търпя подобни „изкилифинчвания”! Просто си взимам шапката и си тръгвам. Разбира се, това в миналото ми костваше доста пари като неустойка. Сега вече, преди да подпиша договора, искам да видя режисьорската концепция и сценографията и чак тогава слагам подписа си. Аз съм обаче може би единствената, която казва „Не!” на режисьора и си тръгва. Повечето мои колежки обаче, при това много добри певици, си мълчат, не реагират от страх, че повече няма да бъдат канени, няма да бъдат ангажирани. Аз съм просто друга!
Снимки:
Архив, Софийска опера и балет, Софийска филхармония, Василка Балевска, Митя Хрусанова и Авторът
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
