Новата постановка на „Трубадур” и родните ни звезди предизвикват възторг в Софийска опера и балет. Световната „дива” Анджела Георгиу омагьоса зала 1 на НДК.  Вълшебното румънско сопрано отговаря на въпроси за агенция БЛИЦ: „Не мога и отказвам да играя Виолета в ...изтъркани джинси!”

Такива звездни постановки, такива впечатляващи концерти не само връщат почитателите на оперното изкуство обратно в залите, но и печелят стотици нови и нови негови  приятели.  Тази мисъл ми се въртеше (загнезди) в главата, когато излизах от спектакъла (поредното представление) на „Трубадур” в Софийска опера и балет и от концерта на румънската „дива” Анджела Георгиу в зала 1 на НДК и слушах възторжените отзиви, при това особено на млади хора. Пред очите ми се върна лентата от моите ученически и студентски години, когато на стъпалата пред Операта също винаги имаше струпано множество хора (както в тази вечер на последния ден на февруари) и се чуваше :”Повече билети?”. Когато пред билетната каса на първия ни оперен театър винаги се виеше опашка и на улицата - „Врабча” (тогава „Янко Забунов”).

„Трубадур” е по принцип истински връх в оперното изкуство – гениална музика от Джузепе Верди – прекрасни арии, дуети, терцети, полифонично звучащи хорове,  силно либрето по драмата на испанеца  Антонио Гарсия Гутиерес. Бушуват огнени страсти, крият се тайни, сблъскват се любов и ревност, омраза и отмъщение. Новата постановка на „Трубадур” грабва обаче дори визуално още с вдигането на завесата. Младият италиански режисьор Филипо Тонон е автор и на впечатляващата сценография и оригинално, създаващо голям обем, художествено осветление. Личи си школата на неговия ментор Уго де Ана, при когото е бил асистент по режисура и сценография.  Аржентинският маестро де Ана е добре познат на оперните фенове в България от своите досегашни постановки у нас: „Аида”, „Самсон и Далила” и „Норма”. В „бисера” на Белини – „Норма” той бе режисьор, сценограф и художник на костюмите, асистиран от Филипо Тонон, Вера Белева и Кристина Ачети. Същият способен екип сега (без Уго де Ана) е «виновник» и за цялостната зрелищна визия на «Трубадур». Много стилни и красиви са кюстюмите, особено на хористите и миманса– войници, цигани и др., дело на италианката  Кристина Ачети.


Сцена от "Трубадур"

Това, което обаче направи представлението на 28 февруари т.г., което имах удоволствието да слушам и гледам, наистина изключително, беше звездният «квартет» солисти: Габриела Георгиева (Леонора), Гергана Русекова (Азучена), Камен Чанев (Манрико) и Кирил Манолов (граф Ди Луна). Тази «голяма четворка»  би могла да покори с лекота всяка една световна суперсцена.  Сопраното Габриела Георгиева пресъздаде много убедително вокално и артистично един едновременно романтичен (арията й във втора картина) и силно драматичен образ на Леонора, готова да пожертва своя живот, за да спаси любимия си Манрико. Световноизвестният ни баритон Кирил Манолов (смятан за най-добрия Фалстаф в света) с исполинската си осанка и огромен по обем глас бе разтърсващ в своята ревност и омраза към Манрико, могъщ граф Ди Луна, сломен накрая от жестоката истина,  че именно Манрико е родният му брат. Звездният ни тенор Камен Чанев, блестящ във всички главни роли (над 30?!), които изпълнява на оперните сцени по света,  се показа и този път и като истински професионалист и голям човек. Той излезе на сцената болен, с температура, само и само, за да спаси представлението и да не разочарова публиката. И Камен Чанев не само „набра скорост”, но изпълни чудесно виртуоозната „стрета” в VІ картина (трето действие),  като издържа докрая почти тричасовия спектакъл. И все пак най-трудна, особено в емоционално отношение, е ролята на циганката Азучена. Младото ни мецосопрано Гергана Русекова постигна наистина един връх  с комбинацията  от вокално майсторство (голям диапазон, богати тонове) чувственост («Песента на Азучена») и невероятно ярко сценично присъствие. Тази «великолепна четворка» ( много добър като Феландо бе и басът Светозар Рангелов) като че ли вдъхнови и дръпна нагоре целия състав – хор (диригент Виолета Димитрова) и оркестър под палката на младия Лоран Кампелон, за да сътворят уникален спектактъл на «Трубадур»,  истински еликсир за душата. Публиката скоро почувства, че е свидетел на нещо изключително, изпращаше с аплодисменти всяка ария, а накрая овациите на крака като че ли нямаха край...


Кирил Манолов

В премиерните спектакли на „Трубадур” на режисьора Филипо Тонон се изявиха в различни роли и други първи сили на родната ни Опера: Радостина Николаева,  Иванка Нинова, Костадин Андреев, Веселин  Михайлов, Даниел Дамянов и др. В ролята на Азучена на 27 февруари Иванка Нинова пък посрещна 60-ия си рожден ден и празнува 30 години на сцената на Софийската опера и балет. Именитото ни мецосопрано е и професор по класическо пеене в НМА „Панчо Владигеров”.


Аплодисменти след финала на "Трубадур"

Салоните на Софийска опера и балет (огромен е тук приносът и на нейния директор акад. Пламен Карталов с неговата гъвкава репертоарна политика и умел маркетинг), но и на други опери в страната – Старозагорската, Варненската, Русенската) отново се пълнят.  България в момента наистина има отново оперни звезди, достойни за всяка една световна суперсцена! За тях обаче крайно недостатъчно се говори и пише ! Жалко е, че у нас сега няма звания като:"заслужил артист", "народен артист", което е признание,  дори да бъде само морално, но все пак е „знак за качество”. Още по-жалко е, че във фокуса на внимание сега не са хора, които могат да прославят България във всяко едно кътче на планетата , а чалга "звезди", второразредни поп- или рап изпълнители, "плеймейтки" и изобщо хора, които са известни и ВИП с това, че са ...известни от клюкарските хроники. Така истинските звезди остават за съжаление в сянка.


Звездният състав на "Трубадур"

                                                               -----   //// -------/////   ---------///  ----

Софийска филхармония и нейният директор Найден Тодоров поеха риск,  но уцелиха  право „в десятката”, организирайки оперен концерт – рецитал в рамките на цикъла „Човешкият глас в голямата зала 1 на НДК”.  На подиума блестеше оперната прима Анджела Георгиу (Румъния), партнирана от младия американски тенор Стивън Костело, в съпровод на Софийска филхармония под палката на маестро Найден Тодоров.


Стивън Костело

Не случайно родената през 1965 г. в румънския град Аджуд, Анджела Георгиу е смятана за една от най-бляскавите  оперни певици на нашето време. Тя притежава дори в излишък всички качества, за да бъде наричана „дива” – богат глас с широк диапазон и леко тъмна окраска, съвършена вокална техника, но и физическа красота, ярко сценично присъствие, харизма, умение да общува с публиката. Просто Бог и природата са били твърде щедри към сопраното. Като прибавим също изключителната й трудоспособност, воля и амбиция,  по-лесно бихме могли да си обясним невероятния й успех по всички най-големи световни сцени, десетките централни роли, неизброимите записи на арии и цели опери, държавни награди и призове от грамофонни фирми, участията й в откриване на нови и реновирани оперни сгради по целия свят,  в бляскави светски прояви на кралски особи.

За своя концерт в София Анджела Георгиу беше подбрала арии и дуети от някои от любимите си опери : „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа, „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми” на Пучини и др. Разкри палитрата на своя талант както в дълбоко драматични роли, като на Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-Сан) или на Жулиета от „Ромео и Жулиета” на Гуно, така и в комични дуети от „Любовен еликсир” на Доницети и дори от оперетата „Веселата вдовица” от Фр. Лехар.  Световната звезда омагьоса почти още с появата си публиката в препълнената зала 1 на НДК и защото тя  не изпълняваше ариите като на концерт, а изиграваше всяка една от тях сценично, като част от спектакъл.


Анджела Георгиу

Много приятна изненада поднесе американският тенор Стивън Костело. Той не беше, както е в повечето случаи, певецът, който трябва да запълни програмата на „звездата”, да й дава необходимите паузи и да партнира на някой и друг дует. Стивън Костело се оказа с мощен и много добре школуван глас, с чудесна фигура и добро сценично поведение. Разбрахме защо той е сочен за един от най-перспективните тенори в света, защо именно него румънската „дива” е избрала за свой партньор в турнето. Двамата си партнираха прекрасно, възторжената публика  бързо оцени това и бисовете ...заваляха. Сред петте биса чухме и световния хит от 30-те години  „Гранада”.
В тази вечер – еликсир за душата, откъм най-добрите си страни се изяви и Софийска филхармония.  Първият ни оркестър направо се преобрази в годините, през които е под ръководството на Найден Тодоров. Изглежда неговата ведрост, енергия и ентусиазъм се пренесоха като „в скачени съдове” на всеки един музикант. Разбира се, музикантите, а и хористите – част от НФХ „Светослав Обретенов”, бяха окрилени и от едно прекрасно създание като Анджела Георгиу пред себе си.

Бляскавата оперна звезда се оказа е и много приятна и интелигентна събеседничка.  Тя бе любезна да отговори и на някои мои въпроси за агенция  БЛИЦ :

-При Вашия дебют на сцените на Роял Опера Хауз в Лондон и после в  Метрополитен, но разбира се, преди Вашия „пробив” в „Травиата” със сър Дьорд Шолти в „Ковънт Гардън”, почувствахте ли известно подценяване като към млада певица от Източна Европа (не една и две Ваши колежки са се оплаквали от подобно отношение) и особено идваща от страната на Чаушеску?
- На 14 години влязох в Националния музикален университет (Консерваторията) в Букурещ. Получих прекрасна подготовка от една забележителна педагожка Миа Барбу. Чувствах се напълно готова. По-късно вече се занимавах съвсем сама -  без учители, без корепетитори. Впрочем още от 6-годишна възраст знаех, че ще стана оперна певица. Никога не съм усещала подценяване! Щом запеех и преминавах всякакви журита и прослушвания. Точно по времето, когато падна режимът на Чаушеску, бях на прослушване в „Ковънт гардън” и пях на концерт в Амстердам. Единственото нещо, което е важело при мен, винаги е бил моят талант – уверено отвърна Анджела Георгиу.


Анджела Георгиу

- Вашата увереност в собствените възможности, прямота и твърда позиция спрямо някои режисьори и диригенти в големи оперни театри са добре известни . Не Ви ли причиняват тези Ваши качества обаче и доста неприятности?
-Аз уважавам много композитора на съответната опера, конкретната героиня, времето на създаването на творбата.  Не мога например да пея и играя Виолета (б.а.- от „Травиата” на Верди) в ...изтъркани джинси или пък на сцената на класическа опера да се размотават хористи в СС-униформи! Само защото режисьорът искал да „осъвремени творбата”. Обидно е за композитора! Не търпя подобни „изкилифинчвания”! Просто си взимам шапката и си тръгвам. Разбира се, това в миналото ми костваше доста пари като неустойка. Сега вече, преди да подпиша договора, искам да видя режисьорската концепция и сценографията и чак тогава слагам подписа си. Аз съм обаче може би единствената, която казва „Не!” на режисьора и си тръгва. Повечето мои колежки обаче, при това много добри певици, си мълчат, не реагират от страх, че повече няма да бъдат канени, няма да бъдат ангажирани. Аз съм просто друга!

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки:
Архив, Софийска опера и балет, Софийска филхармония, Василка Балевска, Митя Хрусанова и Авторът