В своята същност риалити телевизията е жанр, който е насочен към документирането на нормални хора в уж нережисирани ситуации.

В Америка се очертават като отделен телевизионен жанр през 90-те години на миналия век, а у нас стават популярни в ранните години на новия век с формати като Big brother и Survivor.

Последните години понятието за такъв тип формати се разшири и се появиха много нови предавания у нас, които са франчайз на световни продукции. 

Благодарение на тези формати успяхме да научим много интересни неща за човешката природа, предава "Дарик".

Ето и най-любопитните изводи, до които достигнахме, благодарение на участниците в родните риалити формати:

Няма лоша реклама

Много от участниците влизат в даден формат с една единствена цел – да станат известни. Дотук добре, но светлината на прожекторите невинаги влия добре на участниците и те показват не много блестяща своя страна.

Това обаче не е проблем, защото лежат на принципа, че няма лоша реклама, важното е името ти да се споменава.

Образ за цял живот

Понякога участниците не осъзнават колко трайно е участието им в даден формат в това цифрово общество. Кадрите остават за поколения наред, пазейки образа, който даденият участник е изградил в риалити формата.

По този начин петте минути слава могат да се превърнат в образ, от който и да искаш, не може да избягаш. Нима някой може да забрави тризначките от Big brother?
 
Подготовката е важна

Правилото на 6-те "П": „Перфектната предварителна подготовка предотвратява провала на представлението“ тук важи с пълна сила. Ако ще взимаш участие във формат, който изисква физическа подготовка, е хубаво да тренираш много преди него.

За предавания, свързани с обща култура, важи с още по-голяма сила. Не е приятно да се чудиш пред цяла България през коя година е било Покръстването.

Лицемерието не води до добър резултат

Понякога участниците толкова се отпускат, че забравят, че са в предаване, пълно с камери. По този начин всяка крачка, дума, жест се записва от десетки камери и може лесно да бъде излъчено. Заради това е важно какво говориш и пред кого, защото лицемерието въобще не се толерира от публиката.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората

И все пак основата на риалити форматите са човешките отношения, които невинаги са много красиви и добри. Понякога участниците са провокирани да влязат в конфликт или да разкажат за себе си повече от това, което им се иска зрителите да знаят.

Тук обаче можем да приложим една българска поговорка – „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“. Изводът е, че ако те е страх да не се урони престижът ти, не влизаш в телевизионен риалити формат.