Екатерина Стратиева, най-успешната българска рали състезателка: Отговорният шофьор мисли в перспектива!
За девет сезона зад волана от 100 старта Екатерина Стратиева има над 80 приза. Сред тях е купата за европейски рали шампион сред жените за 2014 г. и най-ценната за нея: купата за млад талант при пилотите в памет на Ричард Бърнс (световен шампион, починал на 34 г.). За пръв път я взима българин - но не мъж, а жена! Екатерина е най-голямото изключение на схващането, че жените не стават за шофьори, или най-убедителното доказателство в противното.
- Вие сте европейски шампион по автомобилизъм. Освен това сте лице на Академията за отговорни шофьори на „Петрол” АД. Какъв смисъл е вложен в понятието „отговорен шофьор”?
- Преди 3 години в „Петрол” АД създадоха „Академия за отговорни шофьори”, чиято цел е не само да се дадат знания, но и да поставим акцент върху формирането на специална култура на отговорния шофьор – да е не само внимателен, но и толерантен, търпим, съдействащ на другите участници в движението. Да мисли в перспектива, да е наясно с рисковите участници: пешеходци, велосипедисти, мотористи и др. Шофирането не е игра, нито начин да компенсираш егото си, не е дейност, при която ти - анонимен зад волана, да си правиш, каквото си искаш и да избиваш комплекси. Рисковете са прекалено големи, за да се отнасяме безотговорно към тази си роля. Често говорим за жертвите на пътя, но причинилите ПТП с тежки последствия също са с пречупен живот - завинаги. За това също трябва да се мисли в аванс.
- Според статистиката, повечето ПТП са причинени от млади, все още неопитни шофьори. Какви са най-честите грешки, които допускат младите водачи?
- Да така е! За съжаление новобранците са прекалено устремени, тръпнат максимално скоро да седнат зад волана. Искат да приличат на любимите си екшън герои от филми, сериали и т.н. В същото време нямат нужния опит и знания, за да оценят правилно как може да се развие една пътна ситуация, копират някои вредни модели на шофиране, които им изглеждат „яки”, и са опасни. Повечето млади шофьори или прекалено много си вярват и не осъзнават какви бели следват след този вид поведение, или са страхливи, и бързо се отказват, а имат потенциала да се превърнат в отговорни шофьори с времето. И тук, както и в живота, е много важна обективната лична самооценка! Сред най-честите грешки на младите шофьори са: неправилното хващане на волана; недооценяване на ролята на предпазния колан, особено на задните седалки; СМС-шофирането - вече има такъв термин, и това е една от най-разпространените причини за ПТП.
Малко са родителите, които предупреждават децата си за опасностите, свързани със СМС-шофирането, тъй като самите те не са наясно с тази опасност, а и на тях никой не е повтарял да не си гледат мобилните телефони, докато управляват автомобилите си, просто, защото не е имало смарт телефони, когато те са се учили да шофират. Успешното завършване на шофьорските курсове никак не е достатъчно, за да си истински шофьор. Има много места, където може да се надграждат умения, ако един млад човек иска не само да знае как се пали двигателят, но и да е отговорен, подготвен, адекватно реагиращ водач.
- Подкрепяте ли Националното движение „Овация за отговорни млади шофьори” и защо?
- Разбира се! Напълно подкрепям „Овация ОМШ-и” и като рали пилот, и като обикновен човек, защото съм убедена, че тази абревиатура с времето ще се наложи в речта ни и вместо да дуднем на децата си да внимават, често те не чуват тези думи, просто ще им казваме: „Бъди ОМШ-и, ей!”. Като лице на „Академия за отговорни шофьори”, създадена от „Петрол” АД, също заставам зад движението и особено зад начина, по който се работи с младите хора, зад посланията му. Лично се убедих по време на авто състезанието колко важно е известни, актуални личности да дадат личен пример, да се включат и подкрепят - това е единственият начин реално и сигурно да се достигне до младите шофьори, които симпатизират на тези личности, и логично им подражават. Затова целите на Националното движение „Овация” са толкова постижими, смислени и важни.
-Вие правихте инструктажа на участниците в състезанието. Нито една от участничките не беше управлявала електрически автомобил. Известно ми е, че организаторите държаха именно на този вид автомобил. Какви са впечатленията ви?
- Да, колата беше изключително съвременна и много удобна за управление – в случая BMW i3. Освен с електрическия автомобил на BMW, имах удоволствието да се запозная с тези 10 млади госпожици и да прекараме известно време зад волана заедно. Определено между тях имаше доста оправни и опитни, но и момичета с по-малко опит. Показах им спецификата на преминаване при авто слалома – онова „отваряне”, което за някои от тях бе трудно, заради навика с неправилната позиция на ръцете. Но те определено заслужават похвала: видях как при първите ми инструктажи имаха едно поведение, а по време на състезанието бяха доста по-отговорни и с по-чисти и правилни движения. Например Тамара Георгиева и Ева държаха правилно ръцете върху волана, а това се среща все по-рядко.
- Случвало ли ви се е да катастрофирате?
- Да, и това съм преживявала. Има огромна разлика между катастрофа в ежедневието и по време на състезание, но и в двата случая най-важното е да не се паникьосваме, да не забравяме да дишаме, да имаме познания за автомобила, а също и опит, и правилно изградени реакции.
- Имате ли своята страшна шофьорска история?
- Оххх, ами със сигурност имам доста истории и преживявания, но най-страшното е да надцениш себе си, както и тези около теб да са напълно безхаберни, неопитни и в същото време самоуверени. Важно е да можем да пазим себе си, но да мислим и за останалите участници в движението. Най-страшно е, когато губя близки и любими хора в автомобилни катастрофи, заради безхаберието на безотговорните шофьори!
- Сега е моментът да ви помоля да споделите вашата весела шофьорска история?
- Весела е всяка шофьорска история, когато пътуваш с приятна компания, когато няма малоумници на пътя, отиваш на приятно място и слушаш готина музика. А иначе веднъж спуках гума. Исках максимално бързо да я сменя, но се оказа, че баща ми е свалил крика от колата и трябваше да помоля водача, когото спрях, за крик, а не за физическа помощ. Обикновено авариралите момичета имат нужда от физическа помощ, не от крик - така, че бях голяма изненада.
- Какво е автомобилът за вас?
- Колата ми е част от мен. И винаги си има име. Често си говоря с нея, тя е моя приятелка. До скоро бях буквално слята с колата и не ми се мисли колко стотици хиляди даже и милион навъртени километри имам. Удоволствие е да имаш кола и да пътуваш, но най-вече да имаш нужния опит да я управляваш – ти нея, а не тя теб.
- Ако нещо светне по таблото, каква е първата ви реакция?
- Реагирам веднага. Спирам, вглеждам се в таблото и търся как да реша проблема. Ако не мога да се справя сама, ползвам жокер – дали ще е книжката с инструкции за автомобила, или помощ от приятел, зависи от трудността на задачата.
- Задължително ли е според вас един шофьор да познава техническите параметри на автомобила си, както и неговото специфично поведение на пътя: дължина на спирачен път, например – за да чувства по-голям комфорт, докато го управлява?
- Ще се изненадате колко малко хора реално познават колата си. Необходимо е буквално със затворени очи да можеш да натиснеш точното копче, за да изсушиш предното стъкло, например, или да пуснеш фаровете за мъгла. Трябва да познаваш собствените си реакции. Много са водачите, които никога не са натискали рязко спирачка. Често, дори при проблем, те не го правят. Колко са тези, които познават особеностите на периферното си зрение при различните скорости на автомобила? Или дължината на късите светлини, съотношението на осветеността на пътя при къси светлини и дължината на спирачния път - това е важно, защото би трябвало да определяме скоростта, с която се движим, за да реагираме и да не навредим на себе си или на други хора. Подобни знания дават спокойствие и независимост. Нека всички шофьори да знаят и да мислят повече.
- Би ли било полезно според вас, ако по време на обучението си всеки кандидат-шофьор премине и през симулатори – за челен удар и за преобръщане на автомобила, за да формира трезва преценка за реалните рискове след това, и да бъде предпазлив?
- Да, добре би било. През 21-ви век има доста възможности за адекватно обучение. Примерно чрез цитираните от вас симулатори, може дори да се обясни при инцидент каква позиция трябва да заеме тялото. Има уреди, които изследват и субективното време за реакция. Има хора, които просто нямат бързи реакции, и на тях високите скорости са им просто противопоказани. Отговорният шофьор не рискува своя живот и този на другите, и ако е в лошо настроение, или уморен, просто не шофира.
- „Овация” е пряко свързана с безопасността на движението, тепърва ще се организират и събития в големите градове на България, като част от Националната кампания „Отговорни млади шофьори”. Колко е важно повече хора да припознаят идеята и да станат посланици на подобна идея?
- Много важно е да има повече посланици на движението - популярни, талантливи млади хора. Всеки има свой идол и би правил всичко, за да прилича максимално на него. Ако идолът не просто му казва, но и показва, какво е да си отговорен шофьор, то фенът по-скоро би послушал него, отколкото надписа върху някоя рекламна лепенка за пътна безопасност.
БЛИЦ ВЪПРОСИ:
-Черен джип?
- Мутра
-Жена, която паркира?
- Интересно
-Блондинка зад волана?
- Подценявана
-Пет приятелки в една кола?
- Кокошкарник
-Жена до спукана гума?
- Ако вече я сменя - оправна, ако безпомощно я гледа - тъжно
-Кола, която завива, без да даде мигач...
- Уви, обичайно
-Премигваща кола зад вас...
- Нахалник
-Кола, която ви изпреварва…
- За къде си се разбързал?
-Кола, която вие изпреварвате...
- Ама, че флегма :)
Подготви: Анелия ПОПОВА
Снимки: Дико Йорданов FB, YouTube, Instagram: Auto Ovacia
Последвайте ни
0 Коментара: