Коцето Калки е един от най-нетрадиционните певци и артисти у нас. Понякога откровенията му са шокиращи – но не заради начина, по който ги споделя, колкото заради смисъла, който влага, а той най-често е рязка контра на типизираното масово клише. Но това да бъде точно такъв не е случайно. Музикантът е имал емблематични срещи в живота си, които няма как да забрави. Като например тази със смятания за глава на тибетския будизъм Далай Лама, заради когото Калки сваля дървеното кръстче от врата си и му го подарява. С него в този момент е бил и колегата му Дони, който от вълнение припада.
Тази емоционална среща се случва през не толкова далечната 1996-а, но и до днес, щом се сети за нея, Калки настръхва. И има защо.

„През 1996-а Далай Лама неочаквано ни прие в резиденцията си в Дхармсала, Северна Индия, докато ние се шляехме наоколо с надеждата да изкопчим някаква благословия. Оказахме се неподготвени с подаръци, поради което Дони припадна, а аз свалих единствената си по-значителна ценност от шията си – дървен кръст, попил френетични възгласи от публиката на различни сцени. Далай Лама го прие с традиционното будистко уважение, прошепна нещо, вслуша се, след което неочаквано ми го върна, като ме остави в озадачение дали това е благословията, или кръстът му се сторил прекалено шумен за музиката от региона”, разказва, без да пести детайли от историята певецът. И добавя:

„Опасенията ми, че мога да чувам странни гласове са се сбъдвали само веднъж след една буря, където изпотрошихме яхтата южно от нос Матапан, Гърция. Бяха ни предупредили да не минаваме оттам, но нали шило в торба не седи, пък и бързахме за Cutty Sark, попаднахме в такова чудо, дето след това не съм виждал, въпреки че съм преплавал десетина морета под платна.

На третия ден, след като утихна, излязохме на палубата умърлушени и мълчаливи и както се оказа, всички сме чули едни и същи нашепвания: „Къде отивате, накъде сте тръгнали?...” и т. н. Вероятно това се е случвало с древните моряци, когато са виждали русалки и са се връзвали за мачтите. Преуморени и мокри до кости запитахме екипажа на една преминаваща яхта за нещо сухо „Something dry?”, а те бръкнаха в трюма и отвърнаха „Yes, dry gin!” („Нещо сухо?” – „Да, сух джин!”)”.


С колегата си Дони (вляво) имат много интересни истории

Освен странни гласове оказва се, че Коцето Калки се е срещал очи в очи със смъртта цели три пъти. Разтърсващи ситуации от живота на певеца, за които знаят малцина.
„Беше доста вълнуващо, от днешна гледна точка – забавно. Мотоделтапланер. Финал на курса ми. Недостатъчно бензин. Полет от Кондофрей за летище Пловдив, където първо трябва да прелетя над Летния театър, а същата вечер да изнеса рецитал. Силен насрещен вятър. Първо аварийно кацане в някакво село в Рила. Бензин. Второ аварийно кацане – село Радуил на поляна между някакви жици и водни канали. Перката отрязва част от крилото. Ремонт в Долна баня. Критично излитане при силен страничен вятър – колесникът опира оградата на летището”, връща лентата назад Калки. 
И продължава разказа си:

„Някъде към Пловдив установяваме, че се движим назад въпреки форсажа на двигателя. Град като яйца.

Облак започва да смуче крилото. Падаме в някаква дива кал и инструкторът ми казва да се оправям както мога до Пловдив. Хващам „Москвич” на стоп и целият в кал и с пилотски костюм пристигам в Летния театър 15 минути преди рецитала. Много адреналин. Невероятен концерт! На връщане – още по-вълнуващо – падаме с планера в боклуците на Костенец. Край на полетите за сезона. Имам подобни преживявания с парапланер в Хималаите, със сърф край Черноморец и с индианската церемония, наречена „Аяхуаска” – в буквален превод това означава Малката смърт. Но всичко това не е нищо. Баща ми е бивш пилот от ВВС и два пъти е горял със самолет във въздуха.”

Вярва в прераждането

„Живот след смъртта има и доказателство за това са множеството недоказуеми преживявания на хора, по погрешка завърнали се оттам. В повечето случаи те изразяват недоволство от факта, че са ги върнали от място, изпълнено с цветя и музика, на място, където ще трябва да плащат данъци и някакъв човек с черен костюм да им крещи, ако са си тръгнали пет минути преди края работното време. Индийците, които вярват в прераждането, приемат спокойно болестите и смъртта, като разчитат на едно по-добро въплъщение в страна с по-малко население на квадратен метър. Аз споделям тяхното виждане пред християнската алтернатива да се чака Страшният съд в пространство, изпълнено с мрак и лед, където даже не ти предлагат и кафе.
Според моята визия Единната енерго-информационна цялост, която безотговорно напуска тялото по време на акта на смъртта, не остава просто така да се рее из Космоса, а 
се възправя пред гигантски вселенски компютър където трябва да си избере нова програма. Ето как става. Последен дъх, концентрация между очите, добре модулиран глас:
- Game Over, Start new game!
- А може ли сега да си избера кинозвезда в Холивуд?
- Момент...О, съжалявам, за близките 128 години местата са изчерпани, но мога да ви впиша в листата? Имам едно вакантно място за хималайски снежен тигър, или ако пък решите Оранжевата планета – там засега е слабо населено, почти девствено!
- Някакви места за седмото измерение, както му казват християните - Седмото небе, будистите - Седмият лотус?
- О, ще трябва още да поработите върху енергийното си тяло, два-три живота практики и медитация ще са ви достатъчни!...”.

Анелия ПОПОВА