По-малко от месец преди концерта на CIRCLE II CIRCLE у нас, организаторите от ABV Pro се свързаха със самия Зак Стивънс, за да разберат какво се случва с него напоследък, какво е настроението му преди началото на турнето и какво могат да очакват феновете у нас от предстоящата хедлайнър изява на бандата на родна земя. Дългоочакваното гостуване на американските рокери е на 17 май в столичния клуб Blue Box.
Здравей, Зак! Докато в “Burden of Truth” има песни, които веднага се превърнаха в класики, “Delusions of Grandeur” сякаш изисква по-задълбочено слушане. Би ли казал, че това е най-добрият ви албум досега?
Трудно ми е дори да се опитам да отговоря на този въпрос. Мисля, че всичките ни албуми са различни един от друг в музикално отношение, което допълнително усложнява нещата. В момента съм склонен да кажа, че “Delusions of Grandeur” е най-добър, защото е много разнообразен, но има вероятност никога да не съм напълно сигурен, че е така.
Тази пролет ще сте на турне из Европа, за да представите новия си албум и отново ще посетите България. Това ще е първо посещение в нашата страна за останалите в групата, но какво ще е различно за теб този път?
Сигурен съм, че ще е много по-хубаво от миналия път. Тогава ни беше много трудно, защото авиолинията, с която пътувахме, не успя да достави навреме багажа ни в България. Наложи се да разменяме помежду си дрехите, които ни бяха останали. За един музикант това е като кошмар, който се сбъдва пред очите ти. Беше първото ни шоу в Европа от онова турне и трябваше да се настроим бързо към обстоятелствата. Всичко се оправи на следващата вечер, когато багажът ни най-сетне пристигна.
Кое е последното събитие в живота ти, което те вдъхнови да напишеш нова песен?
В последно време моите две ми дъщери Касиди и Зоуи ме вдъхновяват да пиша чудесна музика… както и истинска поезия, която идва от дълбините на душата ми. Интересно е да наблюдаваш как децата ти растат. Никога преди не съм преживявал нещо подобно, всичко се случва и преминава изключително бързо, затова трябва да се опитваш да се концентрираш върху всеки един миг от този период. Точно това е най-трудната част.
Кой е последният албум, който остави трайни впечатления у теб и смяташ ли, че все още има много неща, които да бъдат казани в метъла?
Новият албум на Metallica ме върна към времето, когато бях в колежа. Те се върнаха към звука, с който станаха известни. Рик Рубин е свършил много добра работа. След като го чух, реших, че все още има надежда за хард рок бандите в края на първото десетилетие от новия век.
Понякога дотяга ли ти, че хората сравняват CIRCLE II CIRCLE със Savatage?
Не. Това не ме дразни въобще. По-младите фенове на CIIC не са добре запознати със Savatage и е хубаво да научат повече за миналото ми като рок вокалист. Такива сравнения помагат на по-младите почитатели на CIIC да разберат, че това е нещо като следваща глава от историята на Savatage, както и от тази на TSO.
Има ли нещо, което така и не успя да кажеш на Крис Олива?
Не мисля. Навремето ми беше странно, че Крис се опитваше да скъси много бързо дистанцията между нас след присъединяването ми към Savatage през септември, 92-а. Когато днес мисля за онези дни, ми се струва, че по някакъв необясним начин той сякаш е усещал, че животът му е застрашен и е искал да ме опознае възможно най-бързо, за да можем да преминем направо към писането на музика и да се сработим колкото се може по-скоро. Точно поради тази причина сме си казали почти всичко, което сме имали нужда да си кажем. Става въпрос за хубавите неща, както и за споровете, които се водят във всяка група по време на записите на албум.
Ти си един от големите метъл вокалисти на 90-те. В интервютата си споменаваш от кого се влияеш най-силно, но срещал ли си вече следващия Зак Стивънс и ако е така, как се почувства, когато това се случи?
Все още не съм чул певеца, който би могъл да стане следващият „Зак Стивънс”. Ако това ми се случи, ще е страхотно, защото той най-вероятно би пял в хеви метъл или хард рок група, което би направило тези стилове още по-популярни.
Оставам с впечатлението, че няма почитателка на метъла, която да не те харесва. Твоят коментар по този въпрос.
Това е адски забавно ( смее се). Трябва да си призная, че в момента не мога да се оплача от липса на женско внимание, но всичко е в разумни граници. Неотдавна се разведох, така че в момента се опитвам да го давам по-спокойно. Със сигурност все още не съм готов да започна нова връзка.
На времето един журналист казва на Леми: „ Добре, ти си музикант, но как си вадиш хляба?”. Валиден ли е този въпрос за членовете на CIIC?
Може да е странно, но всички в групата си изкарват прехраната с музика. За целта участваме в много различни музикални проекти. Аз, например, участвах в писането на новия албум на Machines of Grace – това е бившата ми група Wicked Witch. Презаписахме всичко, което бяхме записали преди да ги напусна, за да се присъединя към Savatage. В музикалния бизнес понякога можеш да се озовеш там, откъдето си тръгнал.
Добри приятели ли сте с другите в групата? Опиши ги с по няколко думи.
Разбира се! Тези момчета са причината в момента да участвам в пълнокръвна група и да съм все още в музикалния бизнес. Освен добри музиканти, те са и чудесни хора. Мич Стюърт е много общителен, страхотен певец и басист. Свири още на китара и на клавиши. Умее всичко! Анди Лий е феноменален китарист, но се справя чудесно и с пеенето. Като цяло е прекрасен човек. Том Дренън е много забавен. Би имал голям успех като комик. Невероятен барабанист. Изучил е внимателно стиловете на всички големи барабанисти от последните 30 години и в свиренето му има по малко от всеки от тях. Страхотен е. Бил Хъдзън има много добро чувство за хумор. Той е най-новият член на CIIC. По-млад е с 12 години от най-възрастния от нас. И да - аз съм най-възрастният от всички! ( смее се)
Ако по някаква причина не можеше да продължиш да правиш музика, щеше ли да си доволен от живота си и какво би правил, ако не беше музикант?
Ако нещата стояха така, щеше да се наложи да се приспособя към обстоятелствата и да направя всичко възможно, за да съм доволен от живота си и без музика. Определено бих се чувствал много подтиснат, но смятам, че всеки би направил всичко по силите си, за да продължи напред.
Според теб за добро ли е промяната в музикалния бизнес?
Мисля, че промяната беше неизбежна. Нещата ще си дойдат на мястото, но за това ще са необходими още няколко години, особено като се има предвид световната икономическа криза. В общи линии, би трябвало да се подобрят начините за компенсиране на лейбъли, музиканти, композитори и продуценти, така че издателските компании и групите да могат по-лесно да получават по-високи приходи и да се развиват.
Какво би казал на “феновете” които имат купища дискове с MP3, но никога не са си купували оригинален диск или плоча? Пропускат ли нещо?
На този въпрос трябва да отговорят тези, които свалят всичко на своите IPOD-и и слушат музика само по този начин. Не знам дали пропускат нещо, особено ако не се вълнуват особено от дисковете като вещи, от това дали обложките са добре оформени и от текстовете, които са напечатани в тях. Тези неща липсват на по-старите фенове, защото те са свикнали с вече архаичните винилови плочи, които са доста обемисти и вървят в комплект с обложка. На по-младите фенове не им пука, защото те нямат представа какво представлява една такава обложка и не познават онази мистика, която бе характерна за този период от музикалната история.
Смяташ ли, че най-доброто за CIIC все още предстои?
Според мен – да. Момчетата стават все по-добри в това, което правят, а и аз се опитвам постоянно да се развивам. Другото хубаво нещо е, че ставаме все по-добри композитори, при това без да се боим да опитваме нови неща, тъй като музикалните ни амбиции постоянно се променят. Освен това се разбираме помежду си толкова добре, че вече знаем, че съставът на групата е много стабилен и можем да се концентрираме най-вече върху музиката и нашите изпълнения.
Как виждаш себе си след 10 години?
Предполагам, че тогава ще се опитвам да изпратя децата си в колеж. Изглежда, че в това положение попадат всичките ми приятели, които са с 10 години по-възрастни от мен.
Коя е мечтата, която все още не се е сбъднала за Зак Стивънс?
Не мога да се оплача от нищо. Бил съм част много вълнуващи концерти и през годините съм имал шанса да оставя след себе си забележителни изпълнения, благодарение на които се наслаждавам на продължаващата си кариера и днес. Иначе, в краткосрочен план, много бих искал пак да направим концерт със Savatage.
Твоето послание към българските фенове?
Здравей отново, България! Готови ли сте за истински метъл? Защото точно това ще направим заедно, когато дойдем при вас през май за турнето “Delusions of GrandTour”. Нямаме търпение да ви видим отново! Благодарим ви за подкрепата през всичките тези години. Време е да се срещнем очи в очи и да прекараме една чудесна вечер заедно! До скоро!
Едно интервю на Пламен Узунов
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
