По времето на соца България се гордееше, както с красивите си жени, така и с харизматични, неустоими мъже – в това отношение не отстъпвахме на Франция. Достойна конкуренция на Ален Делон бяха Стефан Данаилов и Иван Славков – Батето, както му викаха приятели и колеги или Зетят на Първия, както го наричаше народът. Конкурираха френската легенда не само по мъжка красота, но и с чар, чувство за хумор и галантни обноски. За съжаление се родих твърде късно и не можах да общувам, колкото ми се искаше с Батето. Не познавам българин с по-фино чувство за хумор, щедро сърце, кавалерско отношение и всичко това маскирано като „лошото момче от Коньовица“. 


С Батето се сблъскахме за първи път в средата на 90-те – тогава той беше вече сравнително улегнал, а Валя здраво приклещила го в желязната си хватка. Имах приятел банкер, с когото вечеряхме понякога в ресторанта на грандхотел „София“ – настоящия „Радисън“. Веднъж, още при влизане, бяхме поканени от негов приятел, който се беше разположил като шейх на огромна маса с голяма, весела компания, да се присъединим към тях. Представа си нямах, че това е Иван Славков и въобще кой е той. Когато пристигнах в България, почти веднага ме вкараха в пансиона на Ловешката езикова и въобще не бях в час за бг соц елита, нито пък кой на кого какъв се пада. След като завърших, започнах да пътувам много, живеех в Мексико и така пропуснах доста от българския купонджийски живот. Бях чувала само, че зетят на Първия бил голям бохем и че хората много го обичали, защото през 10-те години, когато бил директор на Българската телевизия, имало най-хубавата програма. Вечерта мина в майтапи, смях, вицове, Батето грееше и беше център на вниманието. Аз бях във възторг – какви мъже имало в България, да видиш ти! Тогава край масата мина цветарката, аз я извиках, платих й цялата кошница с цветя и тържествено я връчих на Батето, като дръпнах кратка реч, как за България има още бъдеще, щом страната ражда такива мъже. 

След няколко години, когато беше Олимпиадата в Пекин, ми трябваше един лиценз и Батето като шеф на БОК и член на МОК можеше веднага да ми го уреди. Доста се колебаех дали да му се обадя, но накрая реших, че няма от какво да се притеснявам и му се стоварих в офиса на „Ангел Кънчев“. За моя изненада той много ми се зарадва. Беше много любезен и веднага разпореди на секретарката си да предприеме нужното. След време се засякохме на едно от летищата из Европа – и двамата правехме връзка за полета за София. Покани мe в ресторанта, защото имахме към 4-5 часа престой. Нямам спомен какво е поръчал и какво сме яли, но много добре си спомням френското розе, от което изгълтахме няколко бутилки. В самолета нахлухме кикотещи се и порядъчно пияни. Заръча ми следващия път, когато съм в България, да го запозная с бъдещия ми съпруг – шведа. Така и направих. Прие ни, както обикновено, много радушно, дори подари на шведа няколко сребърни монети от МОК, посветени на разни олимпиади… Смятам да следвам стъпките му относно темата за брака – „на мен лично бракът ми харесва“, философстваше той, „женил съм се цели три пъти“. Такъв човек беше Батето – весел, щедър, галантен, кавалер!

Той не наблягаше много на яденето, обичаше повече изисканите напитки и мезенето. Помня как приказваше на футболистите от Поморие: „ Що си губите времето с футбол, бе? Я къв хубав Винпром си имате – вино и ракия, а вие си трошите краката след тая топка!“. Както и изказването му по повод голямата пандемия: „Аз си ям спокойно стекове, обяснявам на чужденците, че в България „Луда крава“ няма! В България кравите са шест и аз ги знам всички поименно“. Обикновено беше чест гост в ресторанта на „Японския“ – сега „Кемпински“ , както и на „Интернационала“ на Златните и „Шведския“ на „Дружба“. За него великият майстор на българската кулинария Шеф Асен Чаушев казваше: „Батето предимно пиеше уиски, а за ядене нямаше претенции. Спомням си, че често взимаше самолета от София за Варна и идваше да яде шкембе чорба при мен в хотел „Интернационал“. Казваше ми: „Специално съм взел самолета и ето с тия хора идваме да ядем твоята шкембе чорба“. 

Шкембе чорба Батето

Килограм телешко шкембе се измива добре в няколко студени води, нарязва се на едри парчета и се вари. Когато водата кипне, се маха пяната отгоре и вътре се изсипват нарязани по 100 г от всеки продукт: моркови, кервиз, праз, кромид лук, пащърнак, чесън. Бульонът се овкусява със сол, бахар, пипер на зърна, джоджен, дафинов лист и магданоз. Оставя се да ври на слаб огън до пълното сваряване на шкембето. Извадете месото и го нарежете на дребни късчета, а бульона прецедете. В 20 г краве масло запържете една с.л. брашно, като порозовее, прибавете половин с.л. червен пипер и разбъркайте добре, след което веднага сипете малко от бульона и бъркайте, да не загори пипера. Като получите гъст сос, го изсипете в останалия бульон и разбъркайте добре да не ви се получат бучки. Върнете на котлона и оставете леко да заври, махнете от огъня. Разбийте 2 жълтъка с четвърт литър мляко, прибавете постепенно и на тънка струйка, като биете с телта, малко от супата – около 2-3 черпака. После повторете процедурата, но обратно – от застройката сипвайте, като биете с телта в супата, докато се получи гладка консистенция. Това се прави с цел застройката да не се пресече от високата температура. В хаванче счукайте една глава обелен чесън с щипка сол. Прибавете оцет и разбъркайте добре да получите сос. Супата се поднася, като в купичка се сипва от нарязаното шкембе, отгоре се залива с чорбата и отделно се сервира чесново-оцетеният сос и солничка с едро смлян лют пипер, за да си сипва всеки по желание.

 

Свинско филе с мозък и гъби

Нарежете килограм бон филе на тънки ивици и го мариновайте за една вечер в следната марината: 50 млл вино, зърна пипер, бахар, дафинов лист, 1 глава нарязан лук, 50 г сплескани скилидки чесън, настъргана кора на 1 лимон. Прецедете маринатата и запечатайте в цвърчащо краве масло на силен огън жулиените месо. Не препържвайте много – само по няколко секунди леко да се запържат, извадете от тигана и оставете в чиния настрана. В тигана сложете нарязания лук от маринатата да се задуши и тогава добавете 30 г доматено пюре. Прибавете и прецедената винена марината и оставете да поври няколко минути, докато сосът се сгъсти, след което отстранете от огъня. Изчистете 200 г мозък от ципите и го оставете да покисне няколко часа в ледено студена вода с 3-4 с.л. лъжици оцет в нея. Измийте добре и сложете да се свари в подсолена и леко вряща вода. След като е готов, го извадете от тенджерата да поизстине и го нарежете на филийки. Отделно задушете в сгорещено краве масло 150 г гъби. Към тях прибавете филийките мозък, като ги запържите леко от двете страни. Изсипете в тигана сока на лимона, 50 млл сметана, овкусете със сол и смлян пипер и добавете филето със соса. Запечете ястието в предварително загрята фурна на 200 С. Преди поднасяне ястието се овкусява със счукан чесън и размит в 25 г разтопено краве масло, ситно нарязан пресен магданоз и се гарнира с резенчета лимон. 

И за да завършим това меню в стил „Иван Славков”, ви предлагам още една „Грандхотелска“ рецепта от негово време:

Орехов крем

Продукти: 400 г смлени орехови ядки, 250 г мляко, 100 млл течна сметана, 5 жълтъка, 200 млл сок на компот от малини или кайсии, 50 г пудра захар, 20 г краве масло, 50 млл ром, 50 г нишесте, 20 г желатин.
Маслото и половината от захарта се загряват в тиган, като се бъркат непрекъснато до златисто. Прибавят се сокът и млякото, и се оставя сместа леко да заври, като бъркате, за да не загори млякото по дъното. Намалете огъня до минимум, отделно се разбиват жълтъците, които се прибавят към врялата течност на тънка струйка, като непрекъснато се бърка, за да не се пресекат. Предварително накиснатият желатин в малко вода и след като е омекнал, също се изсипва, докато бъркате и след като сте абсорбирали жълтъците. За сгъстяване накрая изсипете размитото в малко вода нишесте и хубаво бъркайте без пауза. Щом кремът добие еднородна консистенция, махнете от огъня и прибавете орехите и рома. В дълбока купа разбийте на твърда пяна сметаната с останалата захар и като бъркате бавно с шпатула, внимателно изсипвайте по малко от сметаната към крема, докато смесите всичко. Разсипете крема в чаши за шампанско или купички и оставете в хладилника до сервирането. Всяка порция гарнирайте със смлени орехи и една малина. 

И не забравяте какво казваше Батето: „Доброто прекарване е винаги там, където съм! Скучно ми е там, където ме няма!“.