На 28-ми януари (неделя) от 17:00 ч. в кино „Люмиер” е премиерата на документалната лента „Остриета”, в която се проследява вълнуващата история на фризьорското изкуство в България пътя на емблематичната работна група „КЕНТ” – Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев. Специално пред народното издание „ШОУ” топ стилистът Евгени Петров разкрива любопитни подробности и от житейската, и от професионалната си пътека до момента.
 


- Да направим бърз скок във времето и да смесим онова, което е било преди с това, което е днес, за да разберем защо в посланието на „Остриетата” се съдържа толкова живот?

- Оказа се, че в моята рода осем души са фризьори – майка ми, нейните сестри, племенници и т.н. Впоследствие аз нямах никаква представа, че ще ставам фризьор. Майка ми беше на специализация в Германия, а аз рисувах, затова се записах в Техникума по вътрешна архитектура и благоустройство. След като тя се върна, ми каза: „Ти дърводелец няма да ставаш!”, обади се на директора на Техникума и на 15-ти октомври вече бях в Техникума по облекло, в първата паралелка по фризьорство. Оттам нататък беше две години учене. Старите преподавателки напишат урока на дъската и казват: „Евгени, стани и го разкажи!” Аз отвръщам: „Но аз не го знам…”, а те добавят: „Не, не, ти си фризьорско дете, ще го разкажеш”.

С Тодор (Тодор Тошев, б.а.) и Недялко (Недялко Недялков, б.а.) бяхме съученици, а Къци (Кръстю Капанов, б.а.) учеше занаята в един салон в Банята (Централна баня, б.а.). Впоследствие не ми даваха работа, защото още нямах навършени 16 години, а после дойде и постановлението на държавата за „Кремиковци” – че мъже не могат да работят тази професия. И третото, което беше – „млад фризьор няма право да започне работа в центъра”. И ме пратиха в Подуяне – до театър „Трудов фронт”. Другото смешно беше, че баща и син, майка и син, нямат право да работят в един салон.
 


- Защо?! Може ли изобщо да има смислено обяснение?
- Причината – да не крадат (смее се).

- Какво по-точно да крадат?

- Ами от оборота. А какво имаше да се краде – една фризура беше 0, 50 ст., подстригването – 0, 30 ст. Какво можеш да откраднеш?! И така дълги години бях държавен фризьор. После направиха Младежкия салон на „Стамболийски”, където вече можех да отида на работа. Така 30 години бях държавен фризьор – в държавния салон. Това, което го няма никъде по света.

- И сега, години по-късно, показваш не само, че си преборил статуквото, но и че си се справил с тежестта на абсурда в него?!
- Да, надявам се. Всичките тези години нашето желание и амбиция беше да се създаваме като име и като фирма. В салона на „Стамболийски” работеха 12 човека, но всеки го знаеше като „Салонът на Евгени”. А той не беше мой, беше държавен. Оттам нататък градяхме име – и в името на професията и на красотата, се стремяхме да гоним европейски и световни нива. Но при липса на всякаква информация, може спокойно да се каже, че ние бяхме самоуки. Казвам го и във филма „Остриетата” – с хиляди връзки се абонирахме във Френския културен институт за списание „Коафьор дьо пари” и по цели нощи сме се чудели кое как се прави и защо, за да стигнем до някаква европейска или световна мода. После внедрихме подстригването Сасон, започнахме да преподаваме на нашите колеги, които бяха всезнаещи и викаха „А, това и ние го знаем”, издействахме нова цена на по-скъпо подстригване, защото се оказа, че технологията на подстригване на Сасон е перфектна глава, перфектно обработване, което отнема 40-50 минути. Получава се завършена фризура. Бяхме първите, които чрез тази технология премахнахме водната ондулация, тупирането, сушенето под каска, влизайки в едно по-динамично ниво с по-динамична линия на подстригване и изсушаване.
 



- Днес всички тези някогашни ограничения, рамки и липсва на информация ги няма, но пък има голяма конкуренция. Сега по-лесно ли е?

- Да, действително сега конкуренцията е голяма, но моят съвет към младите фризьори винаги е, че красотата е една и не би трябвало да се съревновава, а да бъдат партньори в името на красотата. Сега ние знаем много за фризьорството, много сме дали и взели – но не богатство (няма богат фризьор) и спокойно мога да кажа, че човек, който се развива в кариерата си, може да бъде горд със себе си. Интересно е да знаем, че в паспорта си имам един печат за месторабота – от 8 ноември, от 16-годишен, досега. Това са вече повече от 55 години на крак. Впоследствие бяхме на подчинение на Държавно предприятия „Хигиена”, на Главна дирекция „Битови услуги”, на Министерство на търговията и услугите. Командваха ни невежи хора, чиновници, които нямаха нищо общо с този занаят, но ние се стараехме чрез участия в конкурси и демонстрации. 20 години на фестивала в Солун – спокойно можем да кажем, че ние учехме гръцките фризьори на подстригване, но пък за сметка на това те го правеха за 50 долара, а ние – за 5 лева. Смешно е да се говори, но това са фактите. След това логично дойдоха и успехите – посещения на фестивали в Париж, редица демонстрации.

- Интересно е твърдението, че не би трябвало да има конкуренция там, където има красота, особено в свят, в който съревнованието е движеща сила, поне като осмисляне в занаята… Как се запази и приятелството между вас четиримата през годините?

- Права си, да, но конкуренция има в бизнеса. Красотата е една, а нашето приятелство успя да се съхрани до днес още от младежките години. Ние вряхме и кипяхме във фризьорството – първо, защото бяхме мъже, второ – защото се доказвахме като име и трето, защото тази професия ни удовлетворяваше напълно. Винаги трябва да знаеш, че ако правиш нещо с любов, трябва да си или първи, или да не го правиш. А нашата професия е свързана с живи хора.

Има психология на фризьора и на клиента, който наблюдава каква личност си, какво вършиш, какви са ти обноските и отношението към хората. И на трето място е взаимното доверие. Така че, въпреки че клиентът идва с парите си, не трябва да го гледаш като пари, а като уникат, като личност. Това, което младите фризьори днес бъркат! Още с влизането на жената в салона, гледат колко пари ще й вземат, знаят как ще изглежда и в какво състояние ще си отиде. Като вършиш нещо с любов, трябва да си най-добрият! И както ни учи и психологията – във всяка една област всичко идва от мозъка – първо трябва да премислиш, после мозъкът изпраща биотокове към ръцете и ръцете действат. Получава се нещо красиво и клиентът остава доволен. Усмихва се и ние получаваме удовлетворението.

- Актьорите могат да направят втори дубъл, още един опит, ако сбъркат при първия, но при фризьорите късото не може да стане пак дълго веднага…

- Професионализмът не допуска гафове във всяка една област. При нас нещата могат да се коригират – ако косата е била дълга, ще стане къса или по-къса. Не е плат да го отрежеш, но всичко това се отразява върху самочувствието на човека. Една жена, която има коса, която е богатство, дар от природата, тя винаги се стреми да изглежда най-красивата, най-добре поддържаната – и ако това се наруши, се нарушава и самочувствие, настроение, тонус и т.н.

- Ще перифразирам един емблематичен политически лозунг, за да те попитам 55 години стигат ли в професията?

- Ааа (смее се), изобщо не стигат. Но няма пенсионирана ножица! Докато сме на крака и с акъла си, и все още можем, ще работим. Това е съдба. Аз не мога да стана стругар, нито сервитьор. Орисала ме е съдбата да бъда фризьор.
 

Интервю на Анелия ПОПОВА

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!