Васа Ганчева: Казват, че съм "лайнометка"!

<strong>- Преди време каза, че си жертва на общественото бедствие - може ли изобщо Васа Ганчева да бъде жертва на нещо?</strong><br /> - Преди време съвсем ачик паднах жертва именно на общественото бедствие, тоест на простащината в лицето на един авантюрист, наричан Кембъла, в играта &quot;Вот на доверие&quot;. Много се забавлявах, но се оказа, че съм много лесна жертва, защото на моята възраст продължавам да бъда социално наивна и да си мисля, че всичко, което хвърчи, се яде. Наистина съм жертва на общественото бедствие, в което простакът е неизтребим.<br /> <br /> <strong>- Масово ли е то у нас?</strong><br /> - За съжаление - да. Не наблюдавам никакви процеси на подобряване на обществената атмосфера, на култивиране на нещо, което да прогресира. Младите сега знаят много, справят се с компютри и какво ли още не, но четат малко, занимават се с повърхностни неща. Знаят това, което им уйдисва, а общата култура за съжаление е много ниска.<br /> <br /> <strong>- Има ли днес авторитети?</strong><br /> - Има. Бих започнала с Иван Славков, когото смятам за най-близкия си приятел. Авторитети има. Обичат да ни нарочват за интелектуалци, но истински интелектуалци са Исак Паси, акад. Румен Цанев, Йордан Радичков, лека му пръст, Антон Дончев... Останалите сме интелигенция, която трябва да живее колкото се може по на открито, но ние като че ли се изпокрихме.<br /> <br /> <strong>- Казваш, че си патриот - искрено ли е?</strong><br /> - О, да. Това е моя кауза, така съм възпитана. Родителите ми не бяха случайни хора, живяла съм доста в чужбина, много обичам страната си, не харесвам държавата и съм патриот - да. А на мен другата ми кауза е борбата с наркоманията. Страшно е - половината деца изоставиха България, а другата половина мрат. Как може такова нещо!<br /> <br /> <strong>- Занимаваш се с много неща - коя е личната ти &quot;дрога&rdquo;?</strong><br /> - Работохолик съм. Обичам ясните задачи. Бях председател на режисьорската гилдия и се борех стръвно. Но сам воинът не е воин.<br /> <br /> Е, после разгърнах всякакви умения - снимам се във филми, започвам пълнометражен документален филм &quot;Седемте последни години на Людмила Живкова&quot; за БНТ, работя, работя. Водя и авторско предаване в ББТ. То и друг изход няма, но в същото време много обичам да се забавлявам, засмян човек съм в живота. Може да ме притискат ужасните неща, но съм купонджийка. И за това винаги намирам време.<br /> <br /> <strong>- За тебе казват, че ти е много голяма устата&hellip;</strong><br /> - И лайнометка, като казват.<br /> <br /> <strong>- Все пак премълчавала ли сте нещо, за което после съжаляваш?</strong><br /> - Не си спомням такъв случай. Но пък и не съм от хората, за които казват: &quot;На бодлива крава Бог рога не дава.&quot; Не се ръчкам истерично навсякъде. Самата аз съм изтъкана от толкова много грешки, не се изживявам като някакъв гуру, искам само да съм полезна с уменията си. Може да съм голяма уста, но не съм пройдоха.<br /> Аз съм принципен човек и съм безкомпромисна. Много рано започнах да работя, цял живот съм се трудила и не мога да премълчавам. И там, където има драстични нарушения, реагирам мълниеносно. Не понасям неправдата.<br /> <br /> <strong>- А има ли елит у нас?</strong><br /> - Какъв елит? Не може да има елит в една толкова одръстена държава. Този хайлайф, който разни парвенюта се опитват да ни налагат, е много смешен, защото със спортисти и манекенки не се прави елит. Това са хората, които са на показ в обществото. Знам, че и другаде е така, но другаде има и елит духовен. А ние кой знае защо не си подаваме ръка, непрекъснато се разцепваме. Може би липсва онази сплав, която да спои обществото.<br /> <br /> <strong>- С Ванга познавахте ли се?</strong><br /> - Не, никога, но интересното е, че тя ме е викала. Людмила Живкова и сестра ми са ходили при нея и тя казала, че иска да ме види. &quot;Имаш сестра - казала, - живее в червено, тя не трябва да прави една грешка...&quot; Точно тогава се омъжих за Мишо Белчев и сигурно е искала да ми каже, че може би нищо няма да излезе. После се разведохме с него. Когато бяхме на Рупите, изпитах много странно нещо - там има някакво магьосничество.<br /> Сега Вера Кочовска също изпитва някакво любопитство към мен. Това, от една страна, ме ласкае, но, от друга - ме стъписва - не съм имала допир с такива феномени.<br /> <br /> <strong>- От какво се страхуваш?</strong><br /> - От болести и земетресения.<br /> <br /> <strong>- Котаракът Хохо стана много популярен, какво е в момента виждането му за родните телевизии?<br /> </strong> - За съжаление нещата по принцип са изпуснати от контрол. Само като видим на какво прилича телевизия СКАТ, с изключение на прекрасното предаване &quot;Сите българи заедно&quot;, всичко останало е страшно. Всички мошеници, които ни облайват от екрана, се струпаха в СКАТ. Не случайно аз и медийният спец котаракът Хохо предлагаме да има Зе Зе Зе - Закон за защита на зрителите. Каквото и да се случва, то се стоварва върху техните глави.<br /> <br /> <strong>- Зрителят обаче може просто да смени канала&hellip;<br /> </strong> - Не е форма на защита да скачаш от канал на канал, това да не е Уди Кълвача. Зрителят като изключи един канал, попада на друг, още по-лош. Целият телевизионен пайзаж е незадоволителен откъм нуждите на обществото. Залиткаме се по игри, по комерсиалното, по твърде стандартното, а липсва културният и идейният дебат. Зеят празни ниши. Това, дето в сутрешни блокове някой говори по няколко минути, е нелепо.<br /> - &quot;Всяка неделя&quot; не запълни ли празната ниша на коментара, на анализа?<br /> <br /> <strong>- Не. Аз съм първият режисьор на &quot;Всяка неделя&rdquo;. Работата е там, че предаването дръпна в друга посока, а не в онова, което бе легендарният му смисъл.<br /> </strong> <br /> <strong>- Какво е мнението ти за Слави Трифонов?<br /> </strong> - Слави Трифонов е достатъчно стабилен все още. Но в нашия ефир рано или късно ще дойде по-магнетична личност. Дано БНТ се разръчка, за да противопостави на Слави Трифонов нещо достойно, а не игра.<br /> <br /> <strong>- А ти би ли подела инициатива по този въпрос?<br /> </strong> - О, разбира се. Дори имам конкретна идея, но обичам да говоря, когато работата е опечена.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на<br /> Ралица ХАДЖИСОТИРОВА</strong><br />