Владимир Змейов

Родопите винаги са ми били интересна  и любима дестинация, подходяща за тест на всякакъв тип автомобили и мотори.  Красивата природа, чистият въздух, завитите пътища и възможността за лек офроуд и този път ни привлякоха в посока Доспат.

Моделът и модификацията на самия автомобил също говореше за тест именно в тази посока. Офроуд гумите, лебедката, халогените и секирите, предизвикваха не само нашия интерес и любопитство. Модифицираният ни, чисто нов корейски, 5 местен пикап с двойна кабина Мусо ни впечатли с доброто пътно поведение на асфалт и стабилността си по завоите по пътя Ракитово – Доспат.  Дизеловият двигяталят с обем 2,2 литра и 181 кс се представи отлично   и останахме доволни  от ниския разход на гориво по родопските пътища -  около 7,5 на 100 км, за тежащия близо 2 тона автомобил с носеща рама при режим на предаването 2H (заден мост).

Приятното ми пътуване по тези завои, разбира се, също се дължеше на удобството и комфорта, който са създали корейците в кабината на това чудовище. Използваните висококачествени материали, добре разпределено пространство и прецизно информационно табло с множество асистиращи системи показваха луксозен стил, който не е много характерен за повечето пикапи на пазара.

При пристигането ни в Доспат не пропуснахме да си направим снимки, огрени от залеза край язовира.
 
За следващия ден от нашето пътуване и тест искахме да видим поведението на Мусо извън пътя. За целта бяхме избрали посока Змейца, с идея да направим лек офроуд  по пътя за връх Виденица.  При пристигането в Змейца, предизвикахме интерес у местните офроуд ентусиасти и група дървосекачи  и те решиха да ни покажат пътя и да ни водят на една по голяма планинска експедиция.

 

Притесненията ни, че не сме подготвени за такъв тип пътуване, бяха излишни Мусо се представи отлично, благодарение на добрия клиренс, режим бавни скорости и електронните блокажи на диференциала и асистиращи системи при спускане и изкачване. Разбира се, избирахме най-добрия възможен маршрут, тъй като карахме все пак чисто нов тестови автомобил.
 


От Змейца стигнахме до Буйново, като преди това минахме през 14-а застава – която вероятно още пази много тайни на служилите в нея навремето граничари. От Буйново по асфалтирания път стигнахме до Ягодина и оттам поехме пътя към любомото на много туристи Орлово око.


Още снимки и подробности за автомобила вижте и прочетете в https://auto.blitz.bg