На редакционната ни поща пристигна писмо от Гергана Дякова. Тя е бивша приятелка и майка на децата на бургазлията Андрей Едрев. В следващите редове ще прочетете изповед на една изстрадала майка и жена. 

Публикуваме ги без редакторска намеса:


"Здравейте, казвам се Гергана Сапунджиева (вече Дякова) и писмото, което Ви изпращам е свързано с дългогодишния ми партньор (и баща на децата ми) Андрей Едрев, известен от участието си в популярно ТВ риалити предаване от близкото минало.

Обръщам се към Вас с от името на жената, която неведнъж е коментирана и оплювана публично и бих искала да упражня правото си на отговор. Както някои от Вас са запознати, в продължение на близо година Андрей използва всяка медийна възможност, за да коментира нашата раздяла, отношенията по между ни и бъдещето на нашите деца по един особено безчестен и грозен начин.

През цялото това време се изписаха много „факти“ за нашия живот, но до момента нито една медия не се е обърнала към мен, за да разбере моята гледна точка и да ме попита за „моята истина“. Не ми беше дадена възможност да защитя себе си, близките си и децата си, в отговор на редица публични нападки и обиди. 

Вярвам, че журналистиката трябва да бъде обективна, безпристрастна и търсеща истината професия и именно за това се надявам, че ще написаното в приложения файл ще достигне до Вашите читатели.

Бих била изключително щастлива, ако моята изповед помогне на поне една майка, подложена на домашно насилие да повярва в себе си, да потърси помощ и да получи възможността да осигури един спокоен и щастлив живот на своите деца!

В следващите редове ще прочетете една изповед. Изповед, написана с много болка, мъка и тъга. Изповед, написана с ясното съзнание какво означат думите в нея. Изповед, написана с надеждата, че повече хора ще я прочетат и намерят сили да потърсят собственото си щастие в очите на децата си, в очите на любимите си, в очите на семейството си и в очите на приятелите си. 

Историята започва с извинение. Извинение, към всички, които ще я прочетат! Извинение от мен като майка, която позволява „личната“ история да излезе извън пределите на семейния дом. Но и извинение, като жена, която е позволила всичко, което ще прочете да се случи. Извинение, че не сте прочели това, преди седем години. Извинение към близките ми за това, че мълчах толкова дълго.

Извинение към човека,който ми показа какво означава Адът, за това че повече няма да допусна да живея е него. Извинение към неговите близки, за това че имам право да потърся щастието си, да дам най-доброто детство на своите деца и да приключва веднъж завинаги, кошмарът, в който изживях последните години от живота си. 

Всичко започна през 2013 г., когато бях 25 годишно усмихнато, наперено, изпълнено с положителна енергия и уверено в себе си момиче. Упражнявах професията, която обичах, ръководех редица проекти в успешна компания и животът за мен беше прекрасен.

Получих предложение за работа на морския бряг и въпреки, че клиентът беше човек, за когото имах негативно мнение, формирано на база публичните му изяви, аз приех тази задача. 

Обожавах работата си и винаги съм мечтала да проектирам морски бар, затова за мен бяха важни идеята и реализацията на проекта, а не конкретния поръчител – Андрей Едрев. В архитектурата, едно от най-важните неща е да опознаеш инвеститора и неговите виждания за проекта. Така най-точно можеш да отговориш на неговите очаквания и да претвориш идеята му на практика.

Той ме посрещна и ми разказа за всичките си цели, мечти и идеи за начина, по който иска да изглежда мястото. Представи се като авантюрист, мечтател, писател, фотограф. Чиста душа, „омаскарена“ от медийни манипулации и „жълта редакторска намеса“.

Разказа ми, за грижите, които полага за отглеждането на племенницата си. По това време живееше с брат му в Бургас, имаха прилични отношения по между си и отглеждаха заедно един прекрасен Голдън Редривър.

Най-добре дресираното куче, което съм виждала никога.С времето между нас пламна искра. Влюбих се и напуснах работа. Заживяхме в палатка на плажа. Убеди ме, че трябва да си обръсна главата и това ме прави по-красива и аз го направих.

Посрещахме изгревите, практикувахме йога. Обичахме се. За година... Деня в който разбра че съм бременна, всичко се промени. Започна с една обида и много сълзи...Заминахме за Индонезия, за да се опитаме да бъдем семейство. 

Там, под палмите моят същински кошмар започна. Тогава, когато разбрахме, че съм бременна с второто ни дете –дъщеря ни Бориса. Точно там, синът ми беше провесен над огромна пропаст.



Собственият му баща го държеше за крачето, а аз бях заставена да снимам. Андрей ясно заяви, че може да си разтвори ръката и да пусне детето, а стига да пожелае и аз мога да „падна“ от някоя скала в Индонезия.

Семейството ми има земя и имоти и Андрей беше решил, че трябва да бъдат негови. Бях непрестанно заплашвана, че ако не изпълнявам всичко, което ми се нареди ще ми се отнемат децата.

Бях обиждана, заплашвана, насилвана. Ежедневно. Бащата на децата ми обиждаше семейството ми, манипулираше близките ми, изолираше социалните ми контакти.

Беше ми забранявано да имам приятели и да излизам сама. Ако все пак имах тази възможност, трябваше да запиша всичко с телефона си, а записите бяха старателно изслушвани.

Превърнах се в жена по команда, с напразна надежда, че отговаряйки на всички „изисквания“ ще допринеса за положителна промяна. Промяна имаше, но не беше положителна. Животът ми се превърна в ад, от който не знаех как да изляза.Често пътувахме до Индонезия. Паспортите на мен и децата се отнемаха на летището. Живеехме като заложници.

Заложници, които, обаче, плащат сметката. Заложници, които трябваше да изглеждат щастливи пред камера. Заложници, които бяха „показвани“ като трофеи и музейни експонати, и „играят“ роля на щастливо видео и фото семейство. След смъртта на моята леля, аз получих солидно наследство, за което успях да скрия от Андрей.

Благодарение на тези пари, децата ми имаха дрехи на гърба си и всичко, от което имаха нужда им беше осигурено. Предлогът бе, че това са подаръци от мои близки, а за Андрей това бе нормално. Ние живеехме от „подаръците“ на хората около нас. Така и не успях да го накарам да купи нещо за децата, защото или успяваше да го получи като подарък или децата „нямаха нужда от това“.

Децата ми нямаха играчки. Децата ми нямаха детска стая. Животът ми беше реален кошмар, но и идеален фото и видео продукт. През всичките тези години, се усмихвах по задължение и пред обектив. Не бях съгласна, но нямах право на глас. Не бе уважено правото ми на избор и дори когато раждах дъщеря си, както и сина си, това беше заснето на видео без мое желание. 

Когато забременях ми бе отказано да отида лекар. Не било необходимо ако плода е здрав. До шестият месец не знаех дали нося момченце или момиче и дали всичко е наред с детето. Бях безправен затворник в чужда страна, бях робиня! Бях се превърнала в дресирания Голдън Ретривър!Заплашваше ме с връзките си контактите си.

Обясняваше ми, че е над закона и е недосегаем. Самата аз виждах престъпления, които му се разминават. Едно момче живя с около година при нас, а в последствие се оказа, че е издирван от властите. Когато поисках обяснение, момчето ми каза, че ще работи за нас до живот и ще върши “мръсните работи” на Андрей.

Това момче никога не заставаше до нас на снимките и доста умело се прикриваше от всякаква показност, характерна за Андрей. Из вилите в които живеехме се появяваха странни устройства, многобройни пластики и машини за броене на пари.

Когато задавах въпрос какво е това, следваха викове и скандали, обиди и заплахи не само към мен, но и към децата ми. Аз бях използвана финансово, физически и емоционално.

Цялото имущество, което аз и родителите ми имахме, се използваше от Андрей -той даваше под наем имотите ни. В замяна, той така и не пожела да даде нито стотинка, дрешка или играчка за децата си и до днес. За всяко нещо закупено от него ми бе връчван касов бон, който аз осребрявах. 

За всичко това, успях да запазя документи и мога да подкрепя със свидетели. Един ден в Бали, намерих едно устройство, в което имаше видео клипове и снимки на момичета, с които Андрей прави секс. Естествено, потърсих обяснение и последствията бяха обиди, насилие и тормоз.



Въпреки това, ми бе казано, че тези момичета работят за него и клипове са средство за реклама на проститутки и печалба на пари. В допълнение, момичета се използват и за изнудване и шантаж, тъй като те също записват „срещите си“ с „клиенти“. По това време аз и децата ми живеехме в същата тази къща, използвана за снимки. 

Андрей Едрев лъсна в порно клип! СНИМКА 18+

Дъщеря ми беше на 6 месеца и аз все още я кърмех. В името на децата ми и поради страха да не ми бъдат отнети, аз потърсих помощ от неговото семейство, молбата ми остана без отговор. Бях принуждавана да ставам по среднощ, за да гримирам голи момичета, които Андрей снима с думите, че това е „изкуство“. Успях да се разделя с него за кратък период през 2017 г.

Тогава останах в София заедно с децата и всичко започна да се нормализира. След много бройни молби, заплахи и манипулации, през 2018 г. се съгласих да опитаме още веднъж да се съберем. Страхът да не загубя децата си беше по-силен от мен. Отново заминахме за Индонезия. Завърших „Азиатска архитектура“ в един от най-престижните университети в страната. Бяхме наели жени, които да помагат с грижата за децата, докато аз съм на лекции.

Тогава Андрей започна да води деца на туристи, за които аз и гледачките, трябва да се грижим, да ги забавляваме, да поддържаме вилите винаги в перфектно състояние, да перем, чистим, гладим и готвим.

Ако нещо не бе направено имаше последствия за мен и нашите деца.Децата ми не празнуваха именни дни, не знаеха какво е Коледа, не бяха чували за Баба Марта. Не можех да кръстя децата в църква, защото „трябва да имат право на избор“, но в същото време можеше да имат фейсбук профили, нужни на баща им.

Андрей живееше по собствени измислени канони. Според него децата трябва да се възпитават с бой и обиди. Александър и Бориса нямаха нормални дрешки, играчки, или дневен режим.

Те живееха на път, а аз събирах багаж всяка седмица. Домът ни се изчерпваше в няколко куфара. Осъзнах, че децата ми няма да запомнят нищо от тези пътувания, а само скандалите, обидите и насилието. Всичко това, обаче, в обектива изглеждаше точно обратното.

Ние живеехме по „сценария“, който той имаше за клиповете си. Ежедневно ни снимаше. Ежедневно позирахме. Беше ми заявено, че тялото и душата ми му принадлежат до живот. След случай, в който се опита да ме удуши пред сина ни, детето отказа да говори нормално. Средата в която живеехме беше плашеща. Окончателно се разделих с Андрей през февруари 2019 г. За да не ми отнеме децата, ме задължи да остана в Бургас, а той се зае да ни намери жилище.

Беше ни определен апартамент с голи стени, едно легло в спалнята и маса за хранене в кухнята. Наемът, разбира се го плащах аз. Сегашният ми съпруг ми помогна да се нанеса, а аз успях да приведа жилището в нормален вид. Децата ми имаха дом. Живях там едно лято, успях да запиша децата на детска градина, и за пръв път те имаха личен лекар. 

Андрей не спираше да пътува. В моментите, в които се прибираше в Бургас не спираше да ни тормози. Последният ми опит за човешки взаимоотношения, бе когато ме помоли да отида с него в Лондон и да заснемем клип за негов продукт, с обещанието, че живея отделно и няма да ме притеснява.

След като се опита да ме насилва многократно, аз избягах в София!Тогава 2 часа преди уговорката, която имахме в ден, в който да се срещнем и да поговорим за начина , по който ще се отглеждат децата ни, той се опита да ми ги отнеме, въпреки, че аз никога не съм го изолирала от тях. След преследване из центъра на София и намеса на полицията, децата ми бяха върнати и подписахме споразумение за споделено
родителство. В упоменат ден и час, съгласно споразумение, той взе децата, но отказа да ги върне. Оказа се, че са необходими за предизборната му кампания.

След като тя приключи и след хилядите молби от моя страна, бях принудена да подпиша документ в негова полза, нарушаващи отново правата на мен и децата ми.

След деня, в който бях отново с децата си успях да получа заповед за защита, получих уведомление, че Андрей е завел дело за родителски права, в което иска да му плащам издръжка и да мога да виждам децата си един ден от месеца, в негово присъствие за по няколко часа. В допълнение, се опита да организира настаняването на собствените ни син и дъщеря в социален дом, само за да не бъдат с мен. 

Надявам се тази история да бъде полезна на хиляди други майки, които имат подобна съдба. На тях искам да кажа: Хей, изправете се! Вдигнете главите си и се изправете. Има надежда, има и смисъл. Борете се за щастието си и за щастието на децата си. Борете се срещу всеки натиск и контрол.

Борете се за спокойствие и мир в дома си. Никой няма право да злоупотребява с вас и телата ви. Не сте родени за болка, не сте родени за да сте нещастни. Всеки има право да бъде щастлив и няма по-добър начин да възпиташ децата си, от това да им покажеш какво означава щастие и любов. Разказвам това, за да приключа с него веднъж завинаги. Андрей ми казваше, че аз не нищо друго освен донор. И на него искам да кажа:

Аз не съм донор. Аз съм майката на децата ни.

Аз ги научих да ходят. Аз ги научих да плуват. Аз ги научих на всички нормални и човешки добродетели. Аз искам те да живеят нормално. Аз искам те да бъдат щастливи. Те го заслужават и аз го заслужавам.

Боря се и ще продължа да го правя. Никога вече няма да позволя да бъдем дресирани кучета, усмихващи се в обектива! А хората, които застават срещу мен и подкрепят Андрей трябва да знаят, че той записва всеки разговор, среща и случка и някой ден ще използва това и срещу тях."