Фатална дата – 21 декември 1971 година. Малко преди полунощ самолетът Ил-18 на БГА „Балкан“ се разбива и то броени секунди, след като е излетял от столичното летище. На борда са загинали 30 души, а сред тях е едно момиче, което едва е започнало да пише своята история – Паша Христова.
Тя е едва на 25 години тогава, но вече е сред най-ярките български гласове. Когато очите започват да се вперват в нея, съдбата й затваря всички врати и гаси пламъка й. Трагедията е сред най-болезнените в българската музикална история. Към днешна дата все още има въпроси около инцидента.
Мистерията вече се развива повече от век.
21 декември 1971 година
Самолетът ИЛ-18 трябва да излети извънредно към Алжир. На борда има 62 пътници и 11 души екипаж. Там са известният оркестър „София, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, ансамбъл „Аурда, Янка Рупкиа и Паша Христова. Малко след излитането обаче летателната машина започва да се накланя наляво, а пилотът губи контрол над нея.
Самолетът се разбива на пистата. Загиват 30 души, включително шестима от екипажа. По чудо оцеляват Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. Версиите за катастрофата: истина, мълчание и легенди Официалната причина никога не е обявена публично.
Това отваря пространство за версии, които десетилетия наред се предават като шепот.
1. Техническа неизправност
Специалисти обясняват трагедията с това, че летателната машина тъкмо е излязла от ремонт. По думите им в уредите на самолета е имало техническа грешка – погрешно свързване с кормилото на пилота. Именно заради това летецът опитва да направи завой на дясно, но машината се накланя в противоположна посока.
Крилото се удря в пистата, а самолетът губи баланс. Едно от крилата се откъсва от удара, а летателната машина се разбива.
2. Грешка при ремонта на хоризонталния стабилизатор
Втората версия е свързана отново с ремонта, но на друго ключово оборудване. То е свързано с контрола на хоризонталното положение на машината. Според експерти ремонтът не е извършен качествено. Самолетът се накланя заради силен вятър, едното крило удря земята, а част от корпуса се чупи, избухвайки в пламъци.
3. Версията за саботаж
Тя никога не е доказана, но се появява в годините след трагедията.
Причината: полетът е бил извънреден, а на борда – делегация, свързана с международни културни прояви.
Липсата на официален доклад подхранва съмненията, но доказателства няма.
4. Версията за човешка грешка
Специалисти смятат, че инцидентът може да е в следствие на комбинация от фактори – страничен вятър, тежка машина, слаба скорост.
Именно това може да е довело до загуба на контрол от страна на пилота. Тази версия обаче сякаш е разглеждана като второстепенна на базата на останалите технически хипотези.
Коя е Паша Христова
Истинското й име е Парашкева Христова Стефанова и е родена на 16 юли 1946 година.
На всички обаче тя е известна просто като Паша. Работи в института за електрокари, след като завършва средното си образование. Случайно среща Иван Стакйов – талантлив композитор. Именно с него издава първата си песен „Щъркелът пристигна пак“.
Тя завършва школа за естрадни певци и през 1966 година постъпва в Ансамбъла на строителните войски. Там тя бива солистка, а после е такава и в оркестър „София“. Паша Христова има 40 записани песни за БНР и общо 60 за фонда на радиото, телевизията и „Балкантон“.
Певицата е от онези български артисти, които оставят следа и до ден днешен името й е споменавано.
Ето и какво печели само за кратката си 5-годишна кариера:
- „Златният Орфей“
- награди от международни фестивали
- любовта на публика и колеги
Песните ѝ „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Прегърни ме“ и „Остани“ се превръщат в класика.
През 1971 г. Паша е на върха – млада, талантлива, обичана. Съдбата обаче решава друго. Една загуба, която не избледнява Погребението ѝ събира хиляди. България губи не просто певица, а глас, който можеше да стане световен.
Десетилетия по-късно песните ѝ звучат така, сякаш са записани вчера. А трагедията от 21 декември остава рана – не само за музиката, но и за цяла България. Прокълнатите самолети Но катастрофата, в която загива Паша Христова, не е изолиран инцидент – тя е част от една зловеща поредица, превърнала 1971-а в най‑черната година на българската авиация.
Само единайсет месеца по-рано Ил‑18 на БГА „Балкан“ пада край Цюрих и отнема живота на 46 души. През септември малък Ан‑14 се разбива в Рила и загиват още осем. А на 21 декември, в нощта на трагедията с Паша, серията се затваря с трети фатален удар. Три катастрофи за една година – почти сто загинали. Тази мрачна статистика хвърля още по-тежка сянка върху смъртта на младата певица.
