И малкото време за детето е от огромно значение

Разбрах, че и най-малкото време, което отделям за детето, е особено ценно. Вие си седите на компютъра и работите над важен проект или почивате, като гледате мач на любимия отбор. Колкото и да сте погълнати от вашите дейности, прекъснете, за да отделите малко време за детето. То усеща, че сте заети, но се откъсвате от заниманията си, заради него. Това му доказва колко важно е то за вас, пише noviteroditeli.bg.

Дори и прекъсването да трае само няколко минути, направете го. Не с отегчение.

Аз намирам вдъхновение в това да се отделя от работата си на компютъра, за да играем заедно със сина ми. Понякога стоим кули от кубчета, друг път организираме мач.
Когато го погледна в очите, не мога да му откажа. Това вероятно е потвърждение, че таткото винаги е готов да отдели от времето си за детето.

С бебе в самолета? Мисията възможна!

Внимание за всяко по отделно

Очакваме втори син към края на годината. И сега обсъждаме как да успеем да отделим достатъчно внимание на всеки от тях. За нас е особено важно по-големият да не се почувства пренебрегнат, засегнат или по някакъв начин обиден.

Наясно сме, че не може винаги да обградим всеки от тях с толкова внимание, колкото ни се иска. Може обаче да опитаме.

Например – един да яде сладолед в парка с татко, а другият да е на разходка с мама. Или да играем обучителни игри с големия, докато малкият спи.

И аз ще се опитвам въпреки трудностите да намеря „индивидуално“ време за всеки от тях.

Напомняйте им колко ги обичате

Много хора се оплакват от родителите си и казват, че никога не са чували от тях думите „обичам те“. Някои въобще не показват своята привързаност към децата си. Може и да не сте напълно съгласни с мен, обаче аз съм убеден, че за децата е особено важно да чуват, че вие ги обичате. Те се нуждаят от това.

Това уверение им дава утеха и създава чувство на защитеност и безопасност. Смятам, че именно така програмираме бъдещия успех на децата си.
Защото това е най-добрият стимул.

Как да отучим децата си от биберона - без рев и без истерии

Позволете им провали

Лозунгът „Всеки да е победител“ не е най-доброто вдъхновение или мотив за децата. Защото в реалния живот ги чакат и поражения. Това, което помня от моя баща е, че ме оставяше да пробвам дори неща, предварително обречени на неуспех. Обясняваше ми, подкрепяше ме, колкото можеше и използваше всеки мой провал, за да ми даде шанс да се науча и да порасна.

Пазя тези уроци дълбоко в сърцето си вече повече от 35 години. И не знам докъде бих стигнал днес без тях.
Помня времето, когато цялото семейство се вълнуваше заради моите участия на състезания, сякаш воювах за златен медал.
И помня също така, как когато загубех, татко ме вземаше на ръце и ми казваше, че продължава да се гордее с мен.

Моите родители ми дадоха ценен урок: дори и да не спечелиш в живота, това е напълно нормално.
Няма човек, който винаги да може да печели. Минавайки през пораженията обаче, той става по-силен.
Умните родители учат децата си да губят с достойнство и да печелят със смирение.

10 начина за това как да се справим с "палавите" деца

Покажете, че мама и татко се обичат

Ние със съпругата ми никога не сме се притеснявали да се целуваме и да се прегръщаме пред сина ни. Искаме да знае, колко силно мама и татко се обичат и не се страхуваме да му го показваме.

Защото този модел на съжителство, който вие ще покажете на децата си, ще остане пример за тях. Така че, дайте им добър пример.
И не се страхувайте да се целувате пред децата. Нека видят какво е бракът. Естествено е, че най-интимните отношения остават зад затворената врата.

Нека обаче децата видят как изглежда бракът във вашето семейство, а не на киноекрана. Защото стабилните брачни отношения са изтъкани не само от привързаност и любов – има както полет така и падане.