Наскоро астроном насочи телескопа си към небето над Манчано, Италия, и засне нещо невероятно: ярка комета, сякаш завихрила се в спиралната следа на метеора, искряща в този участък от небето като космически стълб, съобщава Live Science.
Отбелязва се, че предвид милионите километри, разделящи метеора на преден план и кометата на заден план, шансовете за заснемане на такъв перфектен кадър са били астрономически малки.
„На тази снимка сиянието на метеора сякаш обгръща йонната опашка на кометата – истинско чудо на перспективата. Това е атмосферният ефект, причинен от метеора, докато самата комета е била на приблизително 100 милиона километра разстояние“, пише астрономът Джанлука Маси, основател на проекта „Виртуален телескоп“ и фотографът, успял да заснеме случилото се.
Комета C/2025 A6 (Lemmon) е една от трите комети, които в момента „бушуват“ в Слънчевата система, заедно с кометата R2 (SWAN) и междузвездния посетител 3I/ATLAS.
Кометата Lemmon, която се приближи до Земята на 21 октомври, е най-ярката от тях и остана достатъчно видима, за да бъде наблюдавана с обикновени телескопи и бинокли.
Интересното е, че Маси я забелязва в нощта на 24 октомври. Дългата ѝ синя опашка – продукт на йонизиран газ, изпаряващ се от повърхността на кометата и отнесен от слънчевия вятър – беше ясно видима.
Но в рамките на няколко минути след наблюденията на Маси, друга структура, стана видима близо до кометата: тънките остатъци от йонна следа, оставена от метеор, падащ през земната атмосфера.
На снимката тя изглежда като златна линия, виеща се спираловидно около кометата. Метеорната следа постоянно се променя по време на наблюденията на Маси, като за кратко изглежда като част от самата комета. Всъщност, тази следа е резултат от химични реакции в атмосферата, причинени от свръхбързото преминаване на метеора. Маси обясни:
„Това явление е свързано с йонизацията на молекулярния кислород в атмосферата, причинена от метеорното събитие и последващата му рекомбинация, което води до излъчване на светлина на тази дължина на вълната.“
Според NASA, въпреки че метеорите обикновено се движат със скорост над 160 000 км/ч (100 000 мили/ч), техните следи могат да се задържат в небето в продължение на няколко минути. През това време ветровете, духащи на различна височина, могат да оформят тези следи в извита форма, подобна на тази, която се вижда тук.
Маси публикува и видеоклип на метеорното събитие, показващ светеща следа, която се промъква по небето пред кометата в продължение на няколко минути.
Отбелязва се, че феноменът спирални метеорни следи е слабо проучен, но се счита за сравнително рядък. Серия от изследвания, публикувани през 80-те и 90-те години на миналия век, показват, че само 0,5% от наблюдаваните метеори оставят нелинейна следа.
Тази цифра обаче далеч не е точна и може да е била изкривена от неоптималните настройки на камерите, използвани за записване на метеорни следи по това време.
Превод и редакция: БЛИЦ
