В горите на Евърглейдс, Флорида се случва едно необичайно събитие, което и до днес няма обяснение, пише Дарик.

На 12 март 1965 година горският работник Джеймс Флин отишъл в дивата местност със своето бъги, придружаван от ловджийски си кучета. Той нощувал в пущинака и обучавал кучетата си. На 14 март кучетата надушили следа на сърна и тръгнали по нея. По-късно само едно от кучетата се върнало и Флин решил да тръгне да търси останалите три кучета.

Около един часа през нощта той забелязал в нощното небе светещ обект, който се движел бързо над горичка с кипарисови дървета. Светещият летящ обект периодично се отдалечавал и после пак се приближавал към едно и също място, където оставал да виси неподвижно известно време.

Флин първоначално помислил, че това е хеликоптер или някакъв друг летящ апарат и не му обърнал особено внимание. Решил обаче да го разгледа с бинокъла си.

Обектът имал конусообразна форма и излъчвал жълтеникаво сияние. Работникът решил, че това е някаква нова секретна разработка на НАСА. Когато се приближила на 200 метра от него, той започнал да ръкомаха с ръце, за да привлече внимание. Според описанието му това бил конусообразен обект, висок около 7-8 метра и с двойно по-голям диаметър. Той бил съставен от 4 плоскости. Близо до върха му имало 4 редици от правоъгълни светещи елементи, които излъчвали жълтеникавото сияние. От основата си обектът излъчвал оранжево-червена светилна и се чувал плътен боботещ шум. Усещали се и плътни импулси, като пориви на вятър. Приближавайки се още той получил заслепяващ светлинен импулс и силна болка в областта на челото. След това загубил съзнание. Когато се свестил, обектът го нямало, а зрението му било почти изчезнало.

По-късно бил прегледан от лекар, който установил, че ретината на дясното му око е сериозно увредена. Имал белег на челото, като от изгаряне и частична загуба на слуха. Всички оплаквания отшумели в рамките на седмица.

Военните заявили, че нямат нищо общо със случая. Според тях Флин вероятно си бил измислил случката.