Аркаим е имал късмет – в по-стари времена биха потопили територията с този уникален археологически паметник, без да се замислят. Но при откриването на древния град вече действал закон, който предвиждал археологическо изследване на мястото на бъдещото заливане или строителство на промишлени обекти.

Заради предполагаемото създаване на водохранилище били изпратени археолози да изследват част от територията на Челябинска област.

Археолозите тръгнали без особен ентусиазъм, предстояло им да изследват голям степен район и никой не очаквал, че тук може да се направи откритие или да се намери нещо интересно. Но в задачата се криела и известна тайна. От 1952 година, на снимки от въздуха, а по-късно – и на космически снимки, в степите били забелязани странни кръгове, явно с изкуствен произход.

За техния произход можело само да се гадае, но ето че през 1987 година се представил случай за изследване на един такъв кръг, който попадал в зоната на заливане. Към бъдещата археологическа сензация от ХХ век или изпратени само двама археолози, на които предоставили няколко студенти и ученици от историческия кръжок.

През юни те открили Аркаим на мястото на сливане на реките Голяма Караганка и Утяганка, на 8 км северно от село Амурский и на 2 км югоизточно от село Александровско в Бредински район на Челябинска област.

Находката била кръстена на близката планина, която се намира на 4 км. Започнали разкопки на града, за които властите отделили само една година.

В първия си доклад археолозите дали следното описание на Аркаим: „Към началото на разкопките в град Аркаим са се съхранили добре два пръстена укрепления, два жилищни кръга – външен и вътрешен, както и центърът на града. Диаметърът на външната стена е бил около 150 метра, а ширината на основата – 5 метра. Стената е била изработена от дървени стойки с размер 3×4 м, запълнени с земя с добавяне на вар. Външната стена на Аркаим е била облицована с кирпичени тухли, които започват от дъното на ров с дълбочина 1,5-2,5 метра, и цялата височина на стената е била не по-малко от 3,5 метра. Вътрешната стена е с диаметър 84 метра и дебелина 3-4 метра. Тя е по-малко масивна от външната, но е възможно да я е превишавала по височина.“

Започнала борба за съхраняване на този уникален паметник на древната история. Ръководителят на Уралската археологическа експедиция Генадий Зданович тръгнал към Москва да издейства прекратяване на строителството на почти завършения язовир на река Голяма Караганка. За Аркаим се застъпил и директорът на Ермитажа, и редица други известни учени. И станало чудо – историческият паметник бил извоюван.

Загадъчната „Страна на градовете“

Във втората половина на ХХ век в научните кръгове неведнъж се разгарял спорът къде се е намирала родината на индоевропейците. Много учени не се съмнявали, че някога в древни времена европейците, както и народите на Индия, Персия и частично Азия имали общи предци, т.нар. праиндоевропейци. Те били наричани също и арийци, но след Хитлер с неговата „арийска раса“ дълго време тази дума била забранена и избягвана в научни публикации и дори в разговори.

Тръгнали експедиции, провеждали се разкопки, изучавали се древни летописи и легенди, мнозина мечтаели да открият страната, където са живели арийците. И ето че бил открит Аркаим, а освен него – цяла група укрепени селища, които нарекли „Страната на градовете“. Тя е разположена по източните склонове на уралските планини и се състои от двадесет комплекса, които заемат територия, която се протяга на 350-400 км от север на юг и на 120-150 км от запад на изток. Всички тези укрепени селища са съществували по едно и също време и разстоянието между тях е било 50-70 км.

АркаимИменно откриването на Аркаим става световна сензация. Откритият град се оказал връстник на египетските пирамиди и Стоунхендж, а с последния Аркаим се намира на една географска ширина. Възрастта на древния град е 3800-4000 г.

По данни от радиовъглеродния анализ възрастта на Аркаим е 3600-3900 г.

Не само град, но и обсерватория

Аркаим явно е бил построен като сложен комплекс по предварително подготвен и добре разработен план. Градът бил ориентиран към астрономически обекти с прецизна точност. Четирите входа на храда са строго ориентирани към светлината.

През 1990-91 г. Аркаим бил изследван от известния руски астроархеолог Константин Биструшкин. Той изучавал древния град като астрономическа обсерватория на арийците. Според учения Аркаим не само е сложно съоръжение, а дори изключително сложно. Планът на града напомнил на изследователя прочутия Стоунхендж в Англия. Той установил, че вътрешният кръг с диаметър 85 метра всъщност е пръстен с два радиуса – 40 и 43б2 метра.

Ученият стигнал до извода, че Аркаим се явява обсерватория, в която при наблюдения и измервания били използвани моментите на изгрева и залеза на Слънцето и Луната. Освен това в Аркаим можели да се фиксират 18 астрономически събития – 6, свързани със Слънцето, и 12 – с Луната. Любопитно е, че в този план Стоунхендж отстъпва на Аркаим – там може да се фиксират 15 събития. Освен Биструшкин, с астроархеологически изчисления, успял да открие връзка на някои параметри на Аркаим дори с прецесията на земната ос. С помощта на астрономически метод учения стигнал до извода, че Аркаим е с 1000 години по-стар, отколкото смятат археолозите.

Силна аномална зона

Председателят на комисията на РАН по култура на Древна и Средновековна Русия проф. Валерий Чудинов в едно интервю казва следното: „Съществуват поне две места, които също трябва да носят названието Аркаим. Първото – условният Аркаим – са развалините, които днес се показват на туристите. Вторият Аркаим се намира малко по-далече – на мястото, където разкопките още не са завършени и където външни хора не се допускат. И накрая, третият Аркаим се смята за забранено място, което по неясни причини дори местните жители заобикалят отдалеч.“

Какво е мястото, от което се страхуват местните, и защо? С печална слава тук се ползва горичка, намираща се недалеч от Аркаим. Неведома сила е изкривила на брезите на това място в самата им основа. Обгаряния по стволовете на дърветата, сякаш от удар от мълнии, се срещат доста често, сякаш небесни стрели са избрали това място за свой „боен полигон“. Хората не препоръчват да се спира в гората, а по възможност – най-добре да се заобикаля.

Говорят, че някога в тази гора хората полудявали, има и разкази, че целият Аркаим е една от най-мощните аномални зони в света.

Тайна, недаваща покой на учените

Някои изследователи смятат, че Аркаим и другите селища от „Страната на градовете“ са били само междинна спирка на арийците по продължителния им път от тяхната полярна родина Хиперборея.

Разкопките сочат, че в Аркаим не е имало битки с неприятели, нито случайни пожари или падания на метеорити. Жителите му са взели всичко ценно със себе си и са напуснали града, като са го подпалили. Мнозина ги сравняват с маите, също загадъчно изоставили своите градове. Според една от версиите маите са били принудени да направят това поради продължителна суша. Възможно е и арийците да са напуснали това място по същата причина.

Източник: drevnite.com