На 22 септември православният календар отбелязва Преподобни Йона. (Йон означава гълъб). Йона е старозаветен пророк от VIII в. пр. Хр., който живял около 800 години преди Христа.  Преподобният Иона презвитер живял в Палестина и бил баща на преподобните Теодор и Теофан  „Начертани“, които пострадали много заради почитането на светите икони при императорите иконоборци.

Йона се отличавал с богобоязливост и добродетелен живот и показвал особено усърдие в страннолюбието и други подвизи на християнското милосърдие. Той се грижел с любов за възпитанието на своите синове. Сам ги обучил у дома си в книжната премъдрост, но повече ги наставлявал в правилата на благочестието. В зряла възраст, като се приближавал към старостта, по Божие изволение свети Йона се лишил от съпругата си и решил да посвети остатъка на дните си на всецяло и съвършено служение на Бога.

Той се отдалечил в прославената с подвизите на преподобните си монаси уединена лавра на свети Сава Освещени, където по-рано се подвизавали неговите свети синове. Тук той приел монашеско пострижение и като подражавал на светия, подвижнически живот на монасите в обителта, придобивал още по-голяма богобоязливост и със страх се трудел за спасението си. Такива били съвременните на Йона византийски императори: Лъв V Армянин (813-820), Михаил II Бала (820-829) и Теофил (829-842) Иконоборческата ерес възникнала във Византия в първата половина на VIII в. и продължила до средата на IХ в. (842 г.).  

Преподобни Йона презвитер починал в първата половина на IХ век.   Преподобният непрекъснато пребъдвал в строг пост и усърдни богомислени молитви. Като се молел за себе си, той не забравял и за света, който оставил, като скърбял за него и с пламенна любов към ближните усърдно се молел на Бога за християнското благоустроение, за мир на светата Църква и за благочестие на царете, понеже византийските царе тогава се били отклонили в иконоборческа ерес и смущавали мира в Божията Църква. Прекарвайки такъв добродетелен живот, свети Йона достигнал преклонна старост и със своя богоугоден живот придобил от Бога дар на лекуване. Като достигнал мирно края на дните си, той с радост предал светата си блажена душа на Господа, към Когото винаги пламтял с чиста и гореща любов.

Днес своя имен ден празнуват Гълъбин и Гълъбина. Името Гълъбин е славянско и означава „мил като гълъб“.