Един стенопис в най-мистичната черква в България "Св. Георги" в мелнишкото село Златолист разбуни страстите български в Страстната седмица. На Велика сряда, църквата на Преподобна Стойна, осъмна с тежка византийска мозайка над вратата, вместо стенописа на Пламен Капитански.

Човекът, който се грижи за храма твърди, че над вратата избивала влага, затова мазилката трябвало да бъде укрепена. Това наложило заличаване на изображението. Но художникът, който през последните 10 години няма ден без да е нарисувал портрет на ясновидката, е убеден, че посегателството е нарочно.

Ходя редовно в храма, ако имаше влага, щях да е видя. Но дори това да е вярно, тежката мозайка ще срути още повече мазилката, твърди Капитански, наричайки случилото се "чудовищно престъпление, за което някой трябва да понесе отговорност".

Капитански е един от най-верните последователи на Преподобна Стойна, които са направили така, че България да помни  мистичната сила на сляпата пророчица, информира "Стандарт". 

В съавторство Капитански е издал четири книги посветени на светицата от Златолист, както я наричат местните хора. Творбите са финансирани с лични спестявания. Последната от тях - "Избраният да Я рисува", най-подробно описва чудесата на Преподобна Стойна, случили се с него и с много други хора. Преведена е на английски и руски езици.

Капитански помни, как в първите години, когато ходел в храма, посетителите се броели на пръсти. Днес там пристигат стотици, а по Гергьовден - хиляди. Коли, рейсове - селският път едва побира превозните средства. Създадената от Капитански страница във Фейсбук "Преподобна Стойна" има 65 000 последователи. 

Коя е пророчицата от Златолист, която кара хиляди българи да посещават малкото селце между Мелник и Роженския манастир?

Наричат я духовната учителка на Ванга, защото самата гадателка от Рупите казвала приживе, че Стойна е три пъти по-силна от нея.

И често пращала болни за изцеление на гроба й. Всеки месец баба Ванга отивала в село Златолист, където Преподобна Стойна прекарва почти целия си живот, за да се зареди от големия чинар в двора на манастирчето "Свети Георги". Легендата гласи, че вълшебното дърво е на повече от 1300 години.

Всеки, който прегърне дънера му забравя завинаги за болежките си. Затова на дървото са вързани две люлки. И хората, които имат молба към Стойна, трябва само да се полюлеят на тях. Най-често в люлките сядат млади жени, молещи се за рожба.

В двора на манастирчето се намира и кладенецът на желанията. Трябва само да се наведете над него и да прошепне искането си над живата вода...

Стойна Димитрова има не по-малко любопитна история от тази на Вангелия Гущерова. Родена е на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, Серско. По онова време селцето е било част от Османската империя, днес е в пределите на Гърция. На 7 години малката Стойна е на косъм от смъртта. Разболява се от едра шарка. Родителите й я отделят в една от пристройките за животните, за да не зарази останалите. Всеки ден оставят на входа й храна и вода, убедени, че коварната и нелечима адска болест едва ли ще пожали детето им. Но става чудо. Стойна не само преборва страшното зло, но и по лицето й не остават белези.

Губи обаче зрението си. С него си отива видимия свят за Стойна, но идва духовният. Появяват се и нейните ярки ясновидските и лечителските способности.

До 16-ата си година, младото момиче прекарва живота си в пълно уединение в отделна стая. Докато един ден не излиза на двора с викове. Кара баща си да копаят. Имала видение - Свети Георги, който й казал къде ще намери негова икона и кандило. Бащата, горкият, убеден, че шарката е взела не само очите, но и ума на Стойна, се съгласил. Дъщеря му казала, че няма да мръдне от мястото си, докато не изровят кандилото. И започнал да копае. Когато от земята обаче наистина излезли иконата и запалено кандило, паднал в нозете на Стойна и се разплакал.

От този миг всички започнали да гледат по друг начин на момичето. Вслушвали се в думите му и изпълнявали заръките й.

С помощта на съседите, тъй като семейството й било много бедно, построили в двора малък параклис "Свети Георги" и Стойна аскетично живяла в него. Не след дълго се случило ново чудо. Казала на близките си, че ще я видят като мъртва. Но да не се плашат и да не бягат, защото тя ще се върне при тях. И наистина - една сутрин намерили Стойна бездиханна. Тялото й било като мъртво цели 7 дни. След което младата жена се събудила, сякаш нищо не се е случило. От този момент пред вратата й се извива опашка от молители за предсказания и изцеление. А "мъртвите" седмици на Стойна се появяват до края на живота й. След тях тя разказвала чудни истории и правела предсказания.

След Междусъюзническата война семейството на Преподобна Стойна се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), ясновидката спира в селския храм "Св. Георги" в селото и казва, че остава да живее в него. Така и прави - прекарва в светата обител остатъка от дните си в пост и молитва. Живее в малка стаичка на втория етаж в църквата, която едва побира едно легло. И до днес в нея има кутия за молитви и желания, които хората пишат на листчета. Но тя е толкова пълна, че молителите остават своите писъмца в пукнатините на касата на вратата, между тухлите над нея или във всяка цепнатина, която открият в стените около стаичката.

Самата църква в Златолист е не по-малко необикновена. Любителите на конспирации правят паралел между нея и мистичния храм в Рен льо Шато, където свещеникът Беранже Сониер става несметно богат, след като открива тайната на тайните.

За едни това са тамплиерски ръкописи с родствената кръв на самия Исус Христос, предадена с детето му от Мария Магдалена в европейските кралски линии. За други - Свещения граал. И до днес обаче най-големите експерти по иконопис би скубят косите над дяволските изображения в храма. Така е и в Златолист. Стенописите и иконите в малката църква са стряскащи и поразително приличат на тези в Рен льо Шато, което кара не един и двама историци да търсят връзка между двете селца още от времето на кръстоносните походи.

В Златолист е изобразен дявол, впрегнал човек в каруца, гола до кръста жена, светец с глава на кон. За него бабите в Златолист си имат притча. Сестрата на светеца се влюбила в него и той, за да я отблъсне, се помолил да бъде обезобразен. Казват, че ако човек се взира дълго в иконата на Исус Христос над олтара пък ще види как Спасителят премигва с клепачи.

Най-мистичното място в храма обаче е плочата с герба на Цариградската патриаршия - двуглавият орел. Намира се точно под купола. За нея всички вярват, че сбъдва желания и изцелява болести. От уста на уста през годините се предава невероятна история. Мъж влязъл в църквата и видял Преподобна Стойна на колене върху плочата да се моли. Побързал да излезе, за да не я притеснява и тогава забелязал, че всъщност жената не се допирала върху земята, а сякаш се реела на поне метър височина от плочата.

Някои от изследователите на живота й вярват, че тя е владеела не само левитацията, но и телепатията, чрез която излекувала много хора. Казват, че всеки в Златолист е сънувам поне веднъж Преподобна Стояна. Тя умира в навечерието на Коледа - на 22 декември 1933 г. Причината е пневмония. За разлика от шарката обаче Стойна не успяла да се справи с нея.

Ясновидката отказала да приема какво и да било лекарства и организмът й не преборил болестта. Погребана е в двора на черквата "Св. Георги" в Златолист, където е оформен малък мемориал. Хората вярват, че той също прави чудеса.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук