Нашият мозък се отнася към говоренето със самите себе си по много сходен начин с говоренето с други хора, откри ново изследване. Това откритие може да помогне за по-доброто разбиране на психически разстройства като например шизофренията, смятат учените.

Ако водите мълчалив диалог със себе си, поне що се отнася до активността на определени дялове от мозъка, ситуацията не е много по-различна от ситуацията, когато говорите с някой друг. Учените са анализирали 42 електроенцалографски сканирания на 42 доброволци и са се фокусирали върху копието на инструкциите, създадено от мозъка, които се изпращат до нашите уста, устни и гласни струни.

Чрез този набор мозъкът ни знае какво ще кажем и може да използва информацията за да различни други гласове. Същият вътрешен процес се наблюдава и когато хората се опитват да се погъделичкат само: не работи, защото го очакват. Копието намалява влиянието на звука на нашия собствен глас в умовете ни. И така ни е по лесно да се справим с неочаквани гласове и звуци. Това, което са открили точно учените е, че същото намалено влияние се получава дори и когато не са изговорени никакви думи.

“Еферентното копие от инструкции отслабва реакцията на мозъка ни в отговор на самогенерирани вокализации и така отрежда по-малко мозъчни ресурси към тези звуци, защото те са силно предсказуеми”, обяснява водещият автор на изследването Томас Уитфорд от университета на нов южен Уелс в Сидни, Австралия.

Ако се съмнявате, че това е така, може да проверите теорията на учените и сами. Направете запис на своя глас и си го пуснете. Вашият мозък ще има по-силна и активна реакция на записания ви глас именно защото няма еферентно копие. Записът звучи по-силно на вашия мозък, отколкото ако изговаряте същите думи със същата сила.

Източник: Science Alert