Понякога може да ви се струва, че преживявате нещо, което вече се е случило. Това явление, известно като "дежа вю", озадачава философи, невролози и писатели от много дълго време.

От края на XIX в. започват да се появяват много теории за това какво може да причини "déjà vu", което на френски означава "вече видяно".

Хората са смятали, че то може би се дължи на умствена дисфункция или може би на някакъв вид мозъчен проблем. А може би е временно затруднение в иначе нормалното функциониране на човешката памет. Но темата не достигна до сферата на науката до съвсем скоро.

Преминаване от паранормалното към научното

В началото на това хилядолетие един учен на име Алън Браун решава да направи преглед на всичко, което изследователите са написали за "дежа вю" до този момент.

Голяма част от това, което открива, има паранормален привкус, свързан със свръхестественото - неща като минали животи или ясновидски способности. Но той открива и изследвания, в които са анкетирани обикновени хора за техните преживявания на феномена.

От всички тези документи Браун успява да извлече някои основни заключения за "дежа вю".

Например Браун установява, че приблизително две трети от хората изпитват "дежа вю" в определен момент от живота си. Той установява, че най-честият причинител е сцена или място, а следващият най-често срещан причинител е разговор.

Той съобщава също така за намеци в медицинската литература от около един век за възможна връзка между дежавюто и някои видове активност в мозъка.

Прегледът на Браун вкарва темата за дежавюто в сферата на по-масовата наука, като се появява както в научно списание, което учените обикновено четат, така и в книга, предназначена за учени. Неговата работа послужи като катализатор за учените да разработят експерименти за изследване на дежавюто.

Изпитване на "déjà vu" в психологическата лаборатория

Подтикнат от работата на Браун, екипът на Ан Клиъри, професор по когнитивна психология в държавния университет на Колорадо, започна да провежда експерименти, целящи да проверят хипотези за възможните механизми на "дежа вю", предаде ScienceAlert.

Те изследваха една почти стогодишна хипотеза, която предполагаше, че "дежа вю" може да се случи, когато има пространствено сходство между текущата сцена и неотразена сцена в паметта ви.

Представете си например, че минавате покрай сестринския пункт в болнично отделение на път да посетите болен приятел. Въпреки че никога преди не сте били в тази болница, ви обзема усещането, че сте били. Основната причина за това преживяване на "дежа вю" може да е, че оформлението на сцената, включително разположението на мебелите и конкретните предмети в пространството, имат същото оформление като друга сцена, която сте преживели в миналото.

Може би начинът, по който е разположен сестринският пункт - мебелите, предметите на плота, начинът, по който той се свързва с ъглите на коридора - е същият като начина, по който е било разположено училищно събитие, на което сте присъствали година по-рано.

Според хипотезата, ако тази предишна ситуация с подобно на сегашното оформление не ви идва наум, може да останете само със силно чувство за познатост за сегашната.

За да изследва тази идея в лаборатория, екипът използва виртуална реалност. По този начин можехме да манипулираме средата, в която се намират хората - някои сцени споделяха едно и също пространствено оформление, а иначе се различаваха.

Както се очакваше, вероятността от поява на "déjà vu" беше по-голяма, когато хората се намираха в сцена, която съдържаше същото пространствено разположение на елементите като по-ранна сцена, която са гледали, но не си спомнят.

Това изследване предполага, че един от факторите, допринасящи за "дежа вю", може да бъде пространствената прилика на нова сцена с такава в паметта.

Това обаче не означава, че пространственото сходство е единствената причина за феномена. Много е вероятно много фактори да допринасят за това, което кара дадена сцена или ситуация да се чувства позната. В момента се провеждат допълнителни изследвания, за да се проучат допълнителните възможни фактори, които играят роля в този мистериозен феномен.