Група изследователи от Университета Ерланген-Нюрнберг в Германия за първи път в историята успяха да възстановят мозъчната активност на мишки след внимателно съхранение на тъканта в стъкловидно състояние (метод, наречен витрификация), последвано от бавно размразяване.
За това пише изданието Futurism.
Медията отбелязва, че концепцията за „криосън“ – продължително пребиваване в състояние на дълбоко замразяване и анабиоза – отдавна е неразделна част от света на научната фантастика.
Водещият автор на изследването и невролог Александър Герман и неговите колеги предполагат, че техните открития могат да положат основата за защита на мозъка след тежки травми, съхранение на донорски органи или дори за временно „консервиране“ на цели тела на бозайници чрез криоконсервация.
Замразяването е изключително вредно за органичните тъкани, тъй като ледените кристали могат да разрушат клетъчните стени. И това е само върхът на айсберга от предизвикателства, пред които са изправени изследователите.
За да избегне образуването на ледени кристали, екипът се е съсредоточил върху витрификацията при опита да възстанови активността в замразения мозък на мишките. Този метод позволява молекулите да бъдат задържани в стъкловидно състояние чрез охлаждане на течностите с изключително висока скорост.
Екипът започва изследването си с малки витрифицирани срезове от миши мозък с дебелина 350 микрометра. Срезовете са потопени в разтвор от криоконсервиращи химикали, а след това са охладени до -195°C (–320 градуса по Фаренхайт) с помощта на течен азот.
След като срезовете престояват във фризера за период от десет минути до седем дни, екипът ги размразява. Учените ги изследват чрез микроскопия и фиксират не само реакцията на невроните към сигнали, но и съхранеността на синапсите и механизмите, свързани с паметта и обучението.
Според изследователите тези резултати разширяват известните биофизични граници на хипотермичното спиране на работата на главния мозък.
Те демонстрират възстановяване след пълно преустановяване на молекулярната подвижност в стъкловидното тяло, като по този начин допринасят за постигането на целта за структурно и функционално запазване на нервната тъкан.
