Глобалното затопляне може да доведе до все по-чести и по-екстремни климатични промени, известни като хидроклиматични „скокове“ – резки преходи от суша към интензивни валежи и обратно.
До този извод стигат учени, анализирали влиянието на климатичните промени върху речните басейни във Великобритания.
С повишаването на температурите атмосферата задържа все повече влага, което увеличава вероятността от екстремни валежи. След продължителни сухи периоди почвата често става твърда и уплътнена, което затруднява попиването на водата.
В резултат на това силните дъждове водят до по-голям повърхностен отток, локални наводнения, ерозия на почвата и влошаване качеството на водните ресурси.
Не само наводненията са проблем
Специалистите предупреждават, че преходът от влажен период към суша също крие сериозни рискове. Обилните валежи могат да създадат усещане за достатъчни водни запаси, но внезапната промяна в метеорологичните условия може бързо да доведе до недостиг на вода.
За целите на изследването учените са анализирали близо 700 речни басейна във Великобритания и са моделирали тяхното състояние при повишаване на средната глобална температура с 2 и 4 градуса по Целзий.
Резултатите показват, че както преходите от суша към валежи, така и тези от влажни периоди към суша ще стават значително по-чести. В някои райони броят на подобни събития може да се увеличи повече от два пъти спрямо нивата от края на XX век.
Нужни са нови стратегии за адаптация
Според авторите на проучването традиционните мерки за борба с наводненията и засушаванията може да се окажат недостатъчни в условията на променящ се климат.
Те смятат, че правителствата и местните власти трябва да се подготвят не само за отделни екстремни явления, а и за тяхната бърза последователна смяна. Сред препоръките са изграждане на по-ефективни системи за съхранение на вода и разработване на регионални програми за адаптация към климатичните промени.
Лятото на 2026 г. може да бъде сред най-горещите в историята
Междувременно американски климатолози предупреждават, че лятото на 2026 година има потенциала да се нареди сред най-горещите, регистрирани досега.
Според прогнозите средната температура на планетата може да бъде с близо 1,9°C по-висока спрямо прединдустриалните нива. В същото време концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е достигнала рекордни стойности, основно заради продължаващото изгаряне на изкопаеми горива.
Учените предупреждават, че последствията от това затопляне вече се проявяват под формата на по-чести горещи вълни, по-силни бури, разрушителни наводнения и мащабни горски пожари по света.
