Изследването на звездната система 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше определено за най-значимото научно постижение на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН за 2025 г., съобщават от института.
Резултатите са постигнати чрез високоточни наблюдения с 2-метровия телескоп на НАО – Рожен и са публикувани в едно от най-престижните научни издания в света – Astronomy & Astrophysics.
Проучването е реализирано от международен екип астрономи, ръководен от Кирил Стоянов. В него участват още докторантът Мирослав Мойсеев, Янко Николов, Радослав Заманов, Георги Латев, както и Кристиян Илкевич и Валери Хамбарян.
Системата 4U 2206+54 се намира в съзвездието Цефей и представлява двойна звезда, съставена от масивна, бързо въртяща се О-звезда с необичайно високо съдържание на хелий и неутронна звезда с изключително силно магнитно поле. Тя е сред малкото известни кандидати за нов клас космически обекти – т.нар. акретиращи магнетари.
Екзотични неутронни звезди
Магнетарите са екзотични неутронни звезди, чиито магнитни полета са стотици и хиляди пъти по-силни от тези на обикновените неутронни звезди и милиарди пъти по-мощни от земното. Те са сред най-енергийните източници на рентгеново и гама лъчение във Вселената.
Изследването показва още, че преди около 2,8 милиона години системата е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 след взрив на свръхнова, при който се е формирала неутронната звезда – откритие, публикувано още през 2022 г. също с българско участие.
Голямо постижение
Чрез спектроскопия и спектрополяриметрия, извършени изцяло с телескопа в Рожен, учените са проследили структурата и динамиката на околозвездния диск, който захранва неутронната звезда с материя. Данните сочат, че радиусът на този диск е между 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето.
Според изследователите системата 4U 2206+54 е ключова за разбирането на еволюцията на масивните рентгенови звезди, механизмите на акреция и начина, по който свръхсилните магнитни полета влияят на процесите в двойни звездни системи.
Постижението затвърждава ролята на българската астрономия на световната научна сцена и доказва, че телескопът в Рожен остава инструмент от най-висок клас в изследването на най-екстремните обекти във Вселената.
