Ако помолите някой да ви покаже как да си вържете обувките си или да играете „Дженга“, вероятно той ще използват ръцете си, докато ви обяснява. Дори хората, които са били слепи по рождение и никога не са виждали жестове, ги използват, докато говорят.

Но тези жестове не са просто начин за общуване. Те са и начин за извличане и кодиране на информацията.

В едно проучване, изследващо как жестовете взаимодействат с мислите, участниците трябвало да решат тест, често използван от психолозите, известен като „Ханойска кула“.

В него трябва да се преместят дискове от една кула върху друга.

След като завършват теста, участниците трябва да обяснят как са го решили пред други хора.

Това е практически невъзможно, без да се използвате ръце – всеки спонтанно прави жестове, макар и по различен начин.

След това те се, за да изпълнят задачата отново, но този път половината от участниците получават по-труден вариант.

Ето и най-интересния момент: на хората, които спонтанно са използвали само една ръка, когато са обяснявали решението, им отнема повече време да решат пъзела втори път.

Хората, които спонтанно са използвали и двете си ръце, се справят по-бързо – вероятно защото те веднага използваха двете си ръце върху сега тежкия блок.

Това, което се бе случило, беше, че хората, като им обясниха, че задачата са променили начина, по който са си спомнили, за да го завършат.

Учените установяват, че начинът, по който хората жестикулират, докато обясняват, се отразява на начина, по който помнят.

Това откритие се основава на предишни проучвания, които показват, че жестовете помагат за изграждане на по-трайни спомени.

Изследвания при деца са показали, че когато ги окуражават да жестикулират, докато говорят, това подобрява научаването на нова информация.

И, от перспективата на този, на когото обясняват, хората научават да изпълняват определени задачи по-добре, когато другият жестикулира.

Източник: PsyBlog