В град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя, се ражда Алберт Айнщайн – един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика, пише "Уикипедия".

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 година формулира и общата теория на относителността. Айнщайн продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория, създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 година той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети. Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения. Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1492 г. — Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи в случай, че не приемат християнството.
•    1558 г. — Фердинанд I без съгласието на римския папа се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя.
•    1697 г. — Последният свободен град на маите Тайясил е завладян от испанския конкистадор Мартин де Урсуа.
•    1800 г. — Пий VII е избран за римски папа.
•    1897 г. — В България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.
•    1909 г. — Дадена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908.
•    1927 г. — В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа.
•    1949 г. — Създадена е Висша атестационна комисия за присъждане на Научни степени и звания в България.
•    1951 г. — Корейската война: Силите на ООН за втори път завземат Сеул.
•    1958 г. — Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата Грами.
•    1978 г. — Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните части на Ливан в операция Литани.
•    1983 г. — Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч сформират рок групата Bon Jovi.
•    1994 г. — Над град Шефилд (Англия) е регистрирана най-дългата дъга, която можела да се наблюдава в продължение на шест часа.
•    1995 г. — Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб, до орбитална станция Мир.
•    1998 г. — На турнир в Калифорния английският тенисист Грег Руседски поставя световен рекорд за скорост на топката при подаване (240 км/ч).
•    2000 г. — Стивън Кинг става първия писател, публикувал свое произведение в Интернет.
•    2001 г. — Завършва официалното преброяване на населението в България.
•    2004 г. — Владимир Путин е преизбран за президент на Русия.
•    2005 г. — Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.

Родени

•    1681 г. — Георг Филип Телеман, германски композитор († 1767 г.)
•    1767 г. — Питър Юарт, шотландски инженер († 1842 г.)
•    1804 г. — Йохан Щраус, австрийски композитор († 1849 г.)
•    1820 г. — Виктор Емануил II, крал на Италия († 1878 г.)
•    1835 г. — Джовани Вирджинио Скиапарели, италиански астроном († 1910 г.)
•    1848 г. — Младен Павлов, български революционер († 1935 г.)
•    1854 г. — Пол Ерлих, немски химик и лекар, Нобелов лауреат през 1908 († 1915 г.)
•    1876 г. — Тръпко Василев, български художник и галерист († 1970 г.)
•    1881 г. — Елена Снежина, българска драматична актриса († 1944 г.)
•    1902 г. — Щерьо Атанасов, български политически и военен деец (генерал) (†1967 г.)
•    1903 г. — Ото Фридрих Болнов, германски философ († 1991 г.)
•    1905 г. — Реймон Арон, френски социолог
•    1908 г. — Морис Мерло Понти, френски философ († 1961 г.)
•    1909 г. — Андре Пиеир дьо Мандриарг, френски писател
•    1918 г. — Георги Димов, български филолог († 1994 г.)
•    1930 г. — Петър Алипиев, български поет († 1999 г.)
•    1930 г. — Стефан Попов, български плувец
•    1933 г. — Майкъл Кейн, британски актьор
•    1934 г. — Юджийн Сърнън, американски астронавт
•    1935 г. — Иван Сотиров, български футболист
•    1937 г. — Надка Караджова, българска народна певица († 2011 г.)
•    1939 г. — Ив Буасе, френски режисьор
•    1940 г. — Красимира Казанджиева, българска актриса
•    1940 г. — Петър Берон, български учен и политик
•    1948 г. — Били Кристъл, американски актьор
•    1955 г. — Валери Симеонов, български предприемач
•    1958 г. — Албер II, принц на Монако
•    1968 г. — Джеймс Фрейн, английски актьор
•    1974 г. — Грейс Парк, американска актриса
•    1975 г. — Йохан Паулик, словашки актьор
•    1976 г. — Георги Петков, български футболист
•    1979 г. — Никола Анелка, френски футболист
•    1983 г. — Жозе Емилио Фуртадо, португалски футболист
•    1985 г. — Ева Анджелина, американска порнографска актриса
•    1988 г. — Саша Грей, американска порнографска актриса

Починали

•    1457 г. — Хингтаи, император на Китай (* 1428 г.)
•    1682 г. — Якоб ван Ройсдал, холандски художник (* 1628 г.)
•    1803 г. — Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург (* 1724 г.)
•    1883 г. — Карл Маркс, германски философ и идеолог (* 1818 г.)
•    1918 г. — Цезар Кюи, руски композитор (* 1835 г.)
•    1944 г. — Петър Найчев, български комунист (* 1898 г.)
•    1951 г. — Липо Херцка, унгарски футболист (* неизв.)
•    1959 г. — Власи Власковски, български политик (* 1883 г.)
•    1959 г. — Недялка Симеонова, българска цигуларка (* 1901 г.)
•    1965 г. — Германос Лямадис, гръцки духовник (* 1884 г.)
•    1968 г. — Ервин Пановски, германо-американски културолог и есеист (* 1892 г.)
•    1968 г. — Йозеф Харп, немски генерал (* 1892 г.)
•    1970 г. — Фриц Перлс, германски психиатър и психоаналитик (* 1893 г.)
•    1975 г. — Сюзън Хейуърд, американска актриса (* 1917 г.)
•    1993 г. — Петър Чернев, български актьор (* 1934 г.)
•    1995 г. — Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат през 1972 (*1916 г.)
•    1995 г. — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат през 1983 (* 1911 г.)
•    1997 г. — Фред Зинеман, американски режисьор от австрийски произход (* 1907 г.)
•    2000 г. — Ханс Карл Артман, австрийски писател (* 1921 г.)

Празници

•    Световен ден на съня — отбелязва се от 2002 г.
•    Римокатолическа църква — Св. Матилда
•    Денят Пи, виж също 22 юли
•    Албания — Първа Пролет
•    Андора — Ден на Конституцията - 1993
•    Естония — Ден на естонския език
•    Сейнт Винсент и Гренадини — Ден на националните герои
•    Япония, Южна Корея и Тайван — Бял ден (отбелязва се от 1978 г., един месец след Св. Валентин)