Колкото и да са верни в послушанието си, монахините все пак са хора и нищо човешко не им е чуждо. Това осъзнават и техните наставници, които прибягват до различни начини, за да ги възпитат в покорност и смирение. 

В миналите векове в манастирите не са се церемонили много с монахините. Ако някоя от тях по време на разговора си с наставницата си проявявала даже малко своеволие или се оплаквала, че изпитва плътски желания, веднага следвало наказание. Най-тежката и мръсна работа. 



Често тези монахини били карани да чистят помещенията, да готвят, да мият, да се грижат за домашните животни. 

Сред наказанията за плътски помисли било и носенето на вериги. Според наставничките на послушниците физическото страдание изтласквало от ума плътските желания и водело до пълно уединение от света и отказ от общуване с противоположния пол. 

В наши дни вече няма вериги, но също се налагат ограничения - отказ от интернет, телевизия и мобилни връзки. Както разказват много момичета, решили да отидат в манастир, тази изолация им помагала да се съсредоточат на основната си цел - да служат на Всевишния. 

Разбира се, монахините нямат право на декоративна козметика. 



От миналото е останало есинствено вършенето на тежка работа като изпитан начин за отклоняване на вниманието от сексуалните помисли. Смята се, че умореното тяло по-малко се стреми към греховни деяния. 

Всичко това е съпроводено със задължителни молитви, при това техният брой нараства непрекъснато. Смята се, це само покорната и безпрекословната послушница е достойна да служи на Бог. 

Превод БЛИЦ