В началото на текущото столетие бездомните животни станаха доста сериозен проблем, повечето страни в Европа буквално бяха залети от вълна от изхвърлени домашни питомци. Затова се наложи по доста бърз начин да бъдат разработени няколко комплексни подхода за преодоляването на този проблем.

Към момента някои западни страни могат с чиста съвест да заявят, че при тях бездомни животни няма. Или поне процентът е тотално незначителен.

Хората разбраха, че трябва да се работи не с животните, а с техните собственици. Да кажем, че в САЩ е разработена цяла редица от програми, които са насочени към отстраняване на неграмотността на населението по отношение на притежанието на домашни любимци.

Специални служби провеждат редица разяснителни беседи с обществото, обучавайки гражданите как да се грижат за животните. Така нещата седят и в Италия. Там на хуманно отношение към животните започват да се учат още от училищния чин. 

В редица страни са въведени данъци за притежание на домашни любимци. В Германия размера на данъка зависи от броя на питомците, в Швеция - от размера на кучето. А в Холандия пък са решили да освобождават от данъци онези, които спасяват от улицата домашните кучета.

Плюс данъците в САЩ е налице и система за лицензиране на собствениците на домашни любимци. Лицензът трябва при това постоянно да се подновява, което е отличен повод човек да се замисли за това, дали наистина иска да има куче. 



Сериозно препятствие пред увеличението на броя на бездомните животни са и откачените глоби за изхвърлени на улицата домашни любимци. В някои страни размерът на глобата може да достигне няколко хиляди, а в Холандия може дори и в затвора да се влезе. 

Например в развитите страни съществува система от приюти. Има два типа такива учреждения. В първия вид хванатите животни се стерилизират, а, ако в определен срок никой не ги прибере, то те се и приспиват.

Вторите пък осигуряват безоблачно бъдеще на животинчетата до тяхната естествена смърт. Обикновено, те приемат нови пухкави обитатели до тогава, докато има място. 



Нещата в постсъветското пространство обаче седят по друго яче. Тук-таме има закони, забраняващи лошото отношение към животните, но делата в съда са голяма рядкост. 

 

Провеждат се информационни кампании, а приютите, предимно, съществуват благодарение на доброволци. Единствената държавна политика е залавяне, стерилизация и връщане на свобода. Но това не променя ситуацията с бездомните животни.

Работата е там, че за да се реши ефективно проблемът е необходимо да бъдат стерелизирани около 70% от бездомните и домашните животни. Ако този процент е по-малък, се получава обратен процес. 

"В Холандия няма масова стерилизация на животни, защото просто бездомни животни там няма. Този етап там отдавна е преминат. Ако човек изведнъж развие алергия или собственикът почине, или се роди дете, животното се дава в приют, където то почти веднага си намира нови стопани", разказва доброволката Съюзана Досталева. 



 

По-зле е ситуацията в Азия. Например, в Китай бездомните кучета са улавяни, стерилизирани, приспивани, отстрелвани и дори изяждани. Но това не решава проблема, а и не е хуманно.

Превод и редакция: БЛИЦ