Сърцата им са все още бият. Те уринират. Телата им не се разлагат и са живи на допир, стомасите им работят, раните заздравяват. Те могат да имат сърдечни пристъпи, да се разболяват, потят се и дори могат да имат деца. И все пак според повечето правни и медицински дефиниции, тези пациенти са напълно и безспорно мъртви. Трупове с функциониращи органи и пулс.
Цената на поддържането им живи е астрономическа – над 200 хил. долара месечно, но тялото може да оцелее в продължение на седмици, а в редки случаи и десетилетия, въпреки че мозъкът е технически мъртъв. Всъщност как лекарите разбират, че един човек е наистина умрял?

Преждевременни погребения
В миналото подобни случай въобще не са били рядкост. Предполага се, че те са свързани с повечето суеверия за некромантия, „оживели“ мъртъвци, вампири, др. През XIX век във Франция е имало 30 теории за установяване на смъртта, включително защипване с клещи на зърната на гърдите. По-безобидните методи са включвали изкрещяване на името на починалия три пъти и поставяне на огледало под носа му, което да се замъгли, ако той все още диша.

През 1846 г. Академията на науките в Париж обявява конкурс за „най-добри знаци за смъртта и средства за предотвратяване на преждевременни погребения“. Младият лекар Йожен Бошу предлага, че ако сърцето на човек не бие, той обезателно е мъртъв – нещо, което лесно може да се установи със стетоскоп. Неговата дефиниция за „клинична смърт“ печели конкурса.
Но откритие, направено случайно през 1920 г., от електроинженер от Бруклин, който проучва, защо хората умират, когато са ударени от ток, прави установяването на смъртта доста по-трудно. Работата на Уилям Кувенфовен в крайна сметка води до изобретяването на дефибрилатора.

Загубата на сърдечния ритъм, която до този момент е смятана за сигурен знак за смърт, вече не е такъв.
Следва вълна от революционни нови технологии, включително механични вентилатори и захранващи тръби, катетри и диализни машини. Прекъсването на някои жизнени функции вече не води до край на живота. Възприятието за смъртта напълно се променя.
С електроенцефалографията пък става възможно идентифицирането на мозъчната дейност. От 50-те години на XX век насам лекари по цял свят започват да откриват, че някои техни пациенти, за които се е считало, че са в кома, всъщност нямат мозъчна дейност. Във Франция това състояние е наречено „coma dépasse“ - отвъд комата. То променя напълно медицински разбирания с давност 5000 години.

Тези пациенти не показват абсолютно никаква мозъчна активност, дори в мозъчния ствол, който контролира критичните телесни функции, като дишането. Но някак смущаващо, другите им органи не са толкова силно обезпокоени от смъртта на мозъка, колкото би трябвало.

Алън Шюман, невролог от Калифорнийския университет е яростен критик на определението за мозъчна смърт. Той е идентифицирал 175 случая, при които телата на хората са оцелели в продължение на повече от седмица след спирането на дейността на мозъка им. А при отделни пациенти и в продължение на години.

В действителност, от биологична гледна точка, смъртта не настъпва в един момент, а е поредица от малки умирания, при които различни системи на тялото спират да функционират.

Мозъкът използва до 25% от кислорода на тялото ни, което означава, че това е първият орган, който умира, когато спре дишането. Другите органи, сред които и сърцето, обаче са доста по-устойчиви.

С това се свърза и ефектът на Лазар - автоматичен рефлекс, описан за първи път през 1984 г., при който след смъртта пациентът сяда, вдига ръцете си и после рязко ги отпуска на гърдите си. Това се случва, тъй като тялото продължава да изпълнява заповедите на вече нефункциониращия мозък, които пътуват по гръбначния стълб – т. нар. „рефлексни дъги“. Учените са установили, че труповете запазват непокътнати първични рефлекси и след смъртта.

Нашите клетки продължават да се делят и след като мозъкът и други органи са спрели да функционират. През тази година беше открито, че това важи за белите кръвни телца и дори за ембрионалното развитие.

Лекарите сега следват стандартни процедури за тестване за признаци на живот. Обезпокоителното е обаче, че алкохолът, анестезията и някои заболявания, както и хипотермията и много лекарства, включително валиумът, могат да предизвикат симптоми като при спиране на мозъчната дейност.

През 2009 г. Колийн Бърнс е намерена в медикаментозна кома. Заключението на лекарите е „мозъчна смърт“. Но тя се буди на масата на дисекция, малко преди органите ѝ да бъдат отстранени.

Тестовете за установяване на смърт, които са стандартно приети днес, са разработени през 1986 г. в Харвард.
За начало пациентът трябва да бъде „нечувствителен към словесни дразнители“, като крещене на името му. Прищипването на зърната с клещи вече е отхвърлено, но тестовете за сетивност включват някои изключително неприятни процедури, сред които вкарване на ледено студена вода в ухото – техника, която има за цел да предизвика автоматичен рефлекс и да накара очите да се движат. Този конкретен тест е толкова ценен, че печели на откривателя си Нобелова награда на медицина. Накрая, за да е мъртъв, пациентът не трябва да бъде в състояние да диша самостоятелно.

И въпреки тези тестове, все още се стига до грешки при установяването на мозъчна смърт. В едно проучване, при преглед на 611 души с тази диагноза, лекари установяват мозъчната активност при 23% от пациентите.

Друго проучване установява активност като при сън при 4% от изследваните пациенти с мозъчна смърт, седмица след като са починали.

Точното определение на смъртта в крайна сметка зависи от нашата култура и религия. Едно е ясно, краят на живота не е събитие, това е процес, който след хиляди години опити все още не разбираме напълно.




Източник: Vesti.bg