Черно море, често подценявано в климатичните анализи, се оказа един от най-бързо затоплящите се водни басейни в света. Според последния доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), повърхностните му води се затоплят с 0.6°C на десетилетие, което е по-бързо от Средиземно море (около 0.4°C). Тази малка разлика води до лавинообразен ефект.
Ключът към ускореното затопляне е в географията: Черно море е полузатворен басейн, свързан с останалия свят само чрез тесния Босфор. Това забавя водообмена и задържа топлината.
В комбинация с увеличаващите се летни жеги, по-малкото облачност и по-слабите ветрове, това създава идеални условия за бързо повишаване на температурата.
По данни от сателита Copernicus Sentinel-3, средната морска температура край българското крайбрежие през юли 2025 г. е била с 1.8°C по-висока от средната за последните 20 години.
Затоплянето на морето променя и въздушните потоци над региона. По-топлата вода изпарява повече влага, което води до по-силни летни бури и по-интензивни валежи по крайбрежието.
Зимите стават по-меки, а броят на дните с морска мъгла се увеличава. Синоптици от НИМХ отбелязват, че Черно море вече започва да диктува времето над Източна България.
Екосистемата също е подложена на натиск: затоплянето води до спад на кислорода и промяна в морските течения. Това застрашава традиционните видове риба, като сафрид, калкан и хамсия, които отстъпват място на по-топлолюбиви средиземноморски видове, навлизащи на север.
Морският биолог д-р Николай Христов обяснява, че за първи път се наблюдават популации на риби, типични за Егейско море, близо до Варна. Освен това, зачестяват цъфтежите на планктон, особено на токсичните видове, което влошава качеството на водата и застрашава туризма.
Повишената температура на морето влияе и върху атмосферните процеси в по-широк план, като Черно море служи като енергиен източник за средиземноморските циклони, преминаващи през Балканите. Това означава повече нестабилност, бури и потенциал за локални наводнения.
В дългосрочен план, рискът е не само климатичен, но и икономически. По-високата температура ускорява ерозията на бреговете, повишава солеността и променя морските течения. Тези процеси вече се наблюдават край Каварна, Балчик и Бургас, където бреговите линии губят по няколко метра годишно.
Учени от Института по океанология – БАН отчитат, че затоплянето прониква и в слоевете под 50 метра, макар и по-бавно, променяйки циркулацията на водата и химическия ѝ баланс.
Ако тенденцията продължи, в следващите десетилетия може да настъпи „аноксия“ — липса на кислород в долните пластове, което би довело до масова смърт на морски организми.
