След като "Фейсбук" се превърна в място, където се срещаме, разделяме, честитим празниците на близките си и коментираме всякакви събития, няма нищо странно в това, че социалната мрежа вече е и начин да изразим чувствата си към някого. В това често пъти ни помагат стиховете, изтръгнати от сърцето и съзнанието на талантлив човек.

Такива хора са Димитър Калбуров и Симеон Аспарухов. 

Те публикуват свои стихове в социалната мрежа, където хиляди хора ги споделят, припознават се в тях или пък ги превръщат в обяснение в любов.

Защо "Фейсбук" има нужда от любовна поезия

"Прекрасно е, когато хората си тагват гаджетата под някой от стиховете и си разменят сърчица. Едно такова мило ми става", казва Димитър Калбуров, автор на книгите "Мамка му" и "Помниш ли?".

"Често пъти заради отклика и разбиранията на аудиторията, която имам, ме вдъхновяват не само да пиша, а и да участвам наравно с тях в дискусиите, които провеждат. Заедно разсъждаваме и се учим, защото всяка мисъл води до създаване на нова, до отключване на желание за контакт".

Това мотивира Симеон Аспарухов да пише в своята страница на име "Разхвърлян ум", пише vesti.bg.

"Разхвърлян ум не е псевдоним, а е състояние. Олицетворява напълно живота ми. Търсенията, въжделенията, любовите, смехът и сълзите. Всеки от нас е разхвърлян ум. Хубаво е да бъдеш такъв, защото това е движение, а когато човек се движи, има смисъл да се живее", обяснява избора си за името Симеон.

Димитър разбира, че думите са неговата сила в мига, когато забелязва, че те въздействат на хората.

"Когато някой се смее на разказите или намира нещо, което е преживял или иска да преживее в стиховете, е... повече от хубаво", споделя той.

Димитър е и един от разказвачите в "Пощенска кутия за приказки".

"Преди почти пет години години Гери Турийска ме покани да напиша нещо за кутията, но не проявих интерес. Малко по-нататък приятели започнаха да ми казват колко яко било и как трябвало да опитам. Пробвах няколко пъти, но не бях селектиран, напсувах ги наум и се отказах. По-късно направих още един опит, разказът ми стигна до сцената. Оттогава се влюбих във всичко свързано с проекта и няма отърване от мен", разказва Димитър за "Пощенска кутия".

При Симеон нещата се случили от само себе си

"Поезията се появи около моите 15 г., след случайни вдъхновения от учебника по литература, но пишех само съчинения и есета. А аз не ги помня. Малко по-късно написах няколко внезапни стихотворения, които забравих в един тефтер.

Спомних си за него миналата година, открих го в последното чекмедже долу, във вътрешно кьоше и след го като прочетох, много се засрамих. Такова словоблудство, че чак се разсмях. Но отразява мен от тези дни и ще го пазя винаги, за да ме усмихва и за да си спомням и по-късно", разказва той.

Всеки творец има своята муза,

за Димитър обаче тя не е само едно нещо.

"Всичко ме вдъхновява. Може би най-добре се получава, когато нещо малко те тласне достатъчно, че въображението ти да доразвие емоцията".

Тъгата или щастието провокират най-хубавите стихове

Според Симеон схващането за тъжния човек, който пише и излива трагедията на живота си в красиви думи не е правилно. 

"Да, по-силните емоционални състояния дават повече жар в изписването им, но не винаги е необходим подобен стимул, за да напишеш нещо, което те е развълнувало. Много често идеята те връхлита при кратки щастливи мигове. При мен е по-често така, отколкото обратното", коментира създателят на "Разхвърлян ум".

И така, стиховете на Димитър и на Симеон провокират емоции у хиляди непознати, отключват забравени спомени и ги подсещат, че в крайна сметка най-важното на този свят е да обичаш и да бъдеш обичан.

А какво е мнението на потребителите

Страницата на Симеон Аспарухов във "Фейсбук" вече има близо 15 хил. последователи, а само едно публикувано стихотворение в мрежата от Димитър Калбуров може да събере 17 хил. харесвания и стотици споделяния.

Явно "Фейсбук" има нужда от поезия, снимки на красиви пейзажи, разкази, музика. Има нужда от всичко това, за да бъде не само мястото, където се срещаме, разделяме, харесваме снимки, но и мястото, където откриваме непознати светове и вдъхновение.