Когато Земята се забави: Как светът преживя най-дългата година

Освен допълнителния 29 февруари, към нея бяха добавени и две високосни секунди

https://blitz.bg/lyubopitno/kogato-zemyata-se-zabavi-kak-svetat-prezhivya-nay-dalgata-godina_news1118600.html Blitz.bg
© Getty Images/Gulliver

Годината 1972 ще остане в историята не само заради драматичните политически и културни събития, но и защото буквално беше най-дългата в съвременната история. Тогава светът стана свидетел на началото на скандала „Уотъргейт“, премиерата на легендарния филм „Кръстникът“, последното кацане на хора на Луната през XX век и трагичната „Кървава неделя“ в Северна Ирландия. Но освен с бурни промени, 1972-а се оказа уникална и по чисто астрономически причини.

Година, по-дълга от всички останали

Това беше високосна година, което означава, че продължи един ден повече от обичайното. Но освен допълнителния 29 февруари, към нея бяха добавени и две високосни секунди – една на 30 юни и друга на 31 декември. Така 1972-а се оказа с точно 24 часа и 2 секунди по-дълга от стандартната година, или общо 31 622 402 секунди. За сравнение, една обикновена година има 31 536 000 секунди, а високосна – 31 622 400 секунди.

Какво са високосните секунди

Високосните секунди са малки корекции, които поддържат синхрон между нашите часовници и реалното въртене на Земята. Днешното време се измерва с атомни часовници, които използват трептенето на атоми – най-често на цезий. Всеки атом вибрира 9 192 631 770 пъти в секунда, което осигурява невероятна точност – грешка от едва една секунда на милиони години.

Проблемът е, че Земята не се върти напълно равномерно. Въртенето ѝ се влияе от гравитацията на Луната, океанските приливи и движенията в ядрото ѝ. Затова учените периодично добавят или изваждат една секунда, за да изравнят атомното време с реалното слънчево време.

Тези миниатюрни корекции може да изглеждат незначителни, но имат огромно значение за GPS системите, телекомуникациите, финансовите пазари и научните експерименти, които изискват синхронизация с точност до наносекунда.

1972 – годината на двете секунди

Първата високосна секунда беше добавена на 30 юни 1972 г., съгласно международно споразумение с участието на Националното бюро за стандарти на САЩ. Но защото Земята тогава се беше „забавила“ повече от очакваното, учените добавиха още една секунда на 31 декември. Това направи 1972-а уникална – единствената година досега с две добавени високосни секунди.

Оттогава насам към координираното универсално време (UTC) са прибавени по-малко от 30 високосни секунди, винаги в края на юни или декември.

Ще имаме ли скоро „отрицателна“ секунда?

В последните години се наблюдава обратен процес – въртенето на Земята леко се ускорява, което скъсява дните. Това може да доведе до нещо, което учените наричат „отрицателна високосна секунда“, когато времето ще трябва да бъде намалено с една секунда, вместо да се добавя, за да се възстанови точността на календарите.

Най-дългата година в човешката история

И все пак, ако се върнем назад във времето, истинската „рекордьорка“ по дължина не е 1972-а, а 46 г. пр.н.е., известна като „годината на объркването“. Тогава Юлий Цезар, по съвет на своите астрономи, добавя цели 445 дни, за да синхронизира стария римски календар със слънчевата година.

Така, макар че 1972 г. остава най-дългата година на модерната епоха, тя е само миг в сравнение с хаоса на древния Рим – доказателство, че от векове човечеството се опитва да постави ред в най-неуловимото измерение от всички – времето.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай