Уникални кадри с бял сръндак бяха заснети в Родопите с цената на много студ и завидно търпение. „Сутринта температурата беше минус 9 градуса, достигайки максимум около 1 градус. Аз в укритието прекарах 8 часа и 25 минути. Без никакво отопление, само с апаратурата. Едва на шестия час понечих да стана и леко да се раздвижа вътре”, обяснява фотографът пред Нова телевизия.

Чак на четвъртия час в укритието бялото животно плахо наднича от гората и излиза край хранилката. В такъв момент дори най-малкият шум може да го прогони обратно.

Умишлено местоположението на сръндака ще бъде запазено в тайна, за да се опази този природен феномен от недобросъвестни ловци.

Наближаващата пролет е стопила снега и животните все по-рядко си показват муцуните на открито. Шансът да се видят, макар и за малко, е по-голям в изградените укрития около хранилките. Накрая камерата успява да заснеме 3 сърни, дошли едва ли не да позират пред нея.

Представяме ти 200 лв. Бонус за Спортна efbet.com

Сърните обикалят около оставената храна. Една от дейностите на ловните стопанства е да се грижат за животните в месеците, когато дебелият сняг прави намирането на храна трудно. Специалистите внимателно следят животните - техният брой, възраст и поведение. Използват се и фотокапани, които снимат всяко движение около хранилките. Постоянното наблюдение позволява по-добро планиране на развитието на популацията.

Албиносът е плод на близкородствени връзки. Видимо е на поне 5 години. За това време обаче никой никъде не го е виждал. Няма как да е дошъл отдалече, тъй като сърните са уседнали животни с тесен ареал. „Вероятно по-скритият начин на живот, по-затвореният начин на живот, особено на сръндаците, е позволил той да не се види и да оцелее в природата”, предполага инж. Здравко Бакалов от ЮЦДП.

Разнообразието на фауната в Родопите е сред многото причини да се разходим в планината. Дивите животни рядко допускат хора до себе си и в общия случай не е желателно да ги притесняваме. За сметка на това живописните планински ридове предлагат достатъчно пешеходни маршрути извън ловните територии.

Ако изберем Велинград за отправна точка, пътеките към околните възвишения са десетки. Сгушен в Чепинската котловина, градът е врата към зъберите на Пашови скали, към зелените пасища на Юндола и към цяла каскада от язовири. Съвсем близо до Велинград е географската точка, където се пресичат 24 меридиан и 42 паралел. Единствената у нас теснолинейка също минава през града, лъкатушейки по тесните дефилета към величествените Рила и Пирин.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук