През последните няколко века Луната се е свила и диаметърът ѝ е намалял с 50 метра поради постепенното охлаждане на вътрешността ѝ. Астрономът Евгений Бурмистров от Пермския национален изследователски политехнически университет обясни, че този процес е съпроводен със сеизмична активност с магнитуд до 5,5 степен.
Според Бурмистров, преди около 4,5 милиарда години Луната е била много гореща, а оттогава вътрешността ѝ постепенно се охлажда. Свиването на небесното тяло е пряко следствие от този дълготраен процес на охлаждане.
Температурните колебания на лунната повърхност са екстремни. През деня повърхността се нагрява до приблизително 120–127 градуса по Целзий, а преди зазоряване се охлажда до приблизително минус 173 градуса по Целзий. Бурмистров посочи, че причината за толкова силни температурни скачове е липсата на атмосфера, която би могла умерено да нагрява слънцето и да задържа топлината през нощта.
Осята на Луната е вертикална, което означава, че Слънцето винаги е ниско над хоризонта на полюсите. Светлината на звездата едва достига до дълбоките лунни кратери, които остават в постоянна сянка. Температурите в тези кратери падат до минус 240 градуса по Целзий.
