Френски изследовател се прочу с изследването си. 85-годишният Мишел Сифре бил запленен да разбере как хората възприемат времето. Той решава да разгадае този въпрос като през 1962 година се откъсва от света за два месеца.

Вдъхновен от космическата надпревара, френският изследовател, авантюрист и учен свали ръчния си часовник и се затвори на 130 метра под повърхността в бездната на Скарасон, планина в Лигурийските Алпи, преди повече от шест десетилетия.

Защо Сифре го направи

Въоръжен само с факел, тогава 23-годишният младеж организира лагера си възможно най-добре до ледник в опит да разбере как липсата на външни знаци, напомнящи ни, че е нощ и ден, може да повлияе на биологичните ритми.

Искал да разбере как липсата на светлина ще му се отрази. Той спях и се хранил когато тялото му давало сигнали за това.

Сифре прави серия от невероятни открития относно това как хората реагират да живеят с нулева информация за времето - без часовници, календари или слънце.

Той откри, че телата ни имат свои собствени часовници, което сега е известно като хронобиология.

„Тази идея се превърна в идеята на живота ми. Реших да живея като животно, без часовник, на тъмно, без да знам часа. Исках да изуча времето. Измислих прост научен протокол, пише glasnews.bg.

Поставих екип хора на входа на пещерата. Реших, че ще им се обаждам, когато се събудя, когато ям и малко преди да заспя. Те нямаха право да ме викат, така че да нямам представа колко е часът отвън. Без да знам, бях създал областта на човешката хронобиология,“ споделя той.

Въпреки трудните условия за живеене - температури под нулата и изключително висока влажност, Сифре успя да запази разсъдъка си – или поне така си мислеше.

Ученият казва, че е прекарал времето през двата месеца в четене, писане и изследване на пещерата, като същевременно често мечтаел за бъдещето си.

Ефектите

Той обясни, че е провеждал два теста всеки път, когато се е обаждал на екипа си на повърхността, които са измервали пулса му и са извършвали неговия собствен „психологически тест“.

„Трябваше да преброя от 1 до 120, със скорост една цифра в секунда. С този тест направихме страхотно откритие: отне ми пет минути, за да преброя до 120. С други думи, аз психологически преживях пет реални минути, сякаш са две."

Сифре по същество е изживявал всичко два пъти по-бавно, отколкото в действителност - така че ако всички вие, които искате времето да се забави, просто трябва да се преместите в пещера за няколко месеца.

Французинът стига до това заключение едва когато колегите му го информират, че най-накрая е настъпил денят да завърши експеримента - което беше голям шок, тъй като той вярваше, че му остава цял месец от него.

„Психологическото ми време беше съкратено с коефициент две“, каза Сифре.

Теориите на Сифре

Той обясни, че е изследвал разликата между психологическото време и действителния часовник в продължение на четиридесет години и е измислил собствена теория за причината, поради която това се е случило с него.

„Забравяш. След един или два дни не си спомняш какво си правил преди ден или два. Единствените неща, които се променят, са кога се събуждаш и кога си лягаш. Освен това е изцяло черно," казва той.

63-дневния престой в пещерата не беше достатъчна за Сифре и той решава да се върне в тъмнината десетилетие по-късно, но този път, за да прекара 6 месеца в пещера в Тексас.

След като организира десетки други подземни експерименти за изолиране на времето през десетте години между тях, роденият в Ница авантюрист решава да се изолира за половин година, за да види какво се е случило с вътрешния му часовник.

Той отново направи още едно невероятно откритие - без времеви сигнали хората се приспособяват към 48-часов цикъл, а не към 24-часовия, с който всички сме свикнали.

НАСА използва откритията от експериментите на Сифре, за да помогне на астронавтите, които са съобщили, че са имали подобни проблеми с краткосрочната памет, след като са били изолирани от външни времеви препратки.