Преди дни отбелязахме 105-ата годишнина от първите алпинисти, достигнали най-високия връх на връх Олимп, известен със своето място в гръцката митология като дом на Дванадесетте богове на Олимп, съобщава "Български новини".

От тази дата се смята, че около 10 000 туристи посещават планинската планина от 2917 метра всяка година, най-високата планина в Гърция и втората по височина на Балканския полуостров.

На 2 август 1913 г. гръцкият катерач, Христос Какалос, води двама швейцарски авантюристи в завладяването на връх Олимп.

Според официалния уебсайт на Гръцката федерация по алпинизъм и катерене през юли 1913 г. швейцарецът Фредерик Боасонас (1858-1946 г.), фотограф и издател и Даниел Бауд-Бов (1870-1958 г.), решили да изследват връх Олимп, изпълнявайки по този начин стар сън.

Двамата швейцарски алпинисти пристигнали с лодка до Литохоро от Солун и наели Христос Какалос (1882-1976), див ловец на кози,  да ги води. На следващия ден те тръгват за Свети Дионисийския манастир, където пристигат по пладне. Същия ден те последват старата пътека нагоре на север от манастира и правят лагер в Петроструга.

На 30 юли, след като напускат Петроструга и горялата гора, се изкачват нагоре към Скурта и след като прекосяват „седлото“, те стигат до ръба на сегашното Плато на музите, което веднага наричат „Поляната на боговете“.

После се качват на връх Пророк Илия и проучват подножието на Стефани. Наричат Стефани Трона на Зевс, докато на Сколио му дават странното име „Черния връх“ (защото по това време страната, която гледа към Мегала Казания (Големите казани), била много тъмна.

От платото се спускат по стръмни склонове и след два часа стигат до края на гората, където има колиба, използвана от дърводелец.  В хижата подготвят пътя към върха на Олимп.

На 31 юли, преди зазоряване те тръгват в доста екстремни метеорологични условия с тежка мъгла, градушка и силни ветрове. След трудно изкачване през малки дерета и стръмни хлъзгави скали те стигнат до тесен хребет. Изкачват се в мъглата, а Христос Какалос води изкачването следван от двамата швейцари, вързани с въже.

Те в крайна сметка достигат тънък ерозирал връх, който те наричат ​​“Победа“ (в чест на победата на гръцките войски в Сарантапоро), мислейки, че това е най-високият връх на Олимп. Швейцарските алпинисти пишат няколко думи за изкачването на малка карта и я слагат в бутилка под купчина камъни, за да я защитят (тя беше открита 14 години по-късно и беше изпратена в Швейцария, но днес и е изложена в Гръцката федерация по алпинизъм и катерене (EOOA-HFMC) в Атина.

- Реклама -

Но когато небето се изчиства за известно време, виждат още един по-впечатляващ връх над мястото, където са и осъзнават, че са направили грешка.

Христос Какалос, с наведена глава, мълчаливо се катери по стръмния хребет. След това спира. Пред него е „вертикалният кулоар“, водещ до най-високия връх. – Ще се качим ли? – пита той. Двамата швейцарски алпинисти кимват.

Това е тайното решение, което тримата са взели по-рано, всеки за себе си, без да обменя нито дума. Те споделят същата мисъл и същите чувства. Без да изрече нито дума, Какалос застава в основата на кулоара и се втурва най-решително през гладки и опасни скали, последван от двамата швейцари. Скоро той стига до върха; това е върха на Олимп.

Така че на 2 август 1913 г. (швейцарците вече са използвали същия календар), в 1:25 ч. Групата побеждава най-високия връх в Гърция.

Срещата бе покорена от Христос Какалос, Фредерик Боасаннас и Даниел Бауд Бови. Христос Какалос по-късно стана първият официален водач на връх Олимп и последно се изкачи на най-високия връх „Митикас“ през 1972 г.